Из кремълските коридори се носи мирис не на победа, а на задимена нефтена рафинерия и патриаршески съмнения
Тръмп, тарифите и един твърде самоуверен президент
Информационните говорители на Кремъл видимо са изгубили куража си. Продължават да подкрепят войната – „до победен край“, разбира се – но с онова безпокойство в очите на човек, който не е съвсем наясно чий именно край наближава.
Дори речите на Додик (нашето работно название за добре познатия ви американски президент) не им вдъхват особен оптимизъм. Един от кремълските анализатори мрачно отбеляза, че Тръмп казва приятни неща, но го прави толкова криво, че рискува да загуби междинните избори и двете камари на Конгреса – с всички произтичащи от това последствия.
А последствията са интересни. Самият Додик преди месеци обясни: ако Републиканската партия изгуби мнозинство в двете камари, той ще бъде отстранен от власт. И тук идва наученото от историята напомняне – процедурата по импийчмънт срещу Тръмп в първия му мандат не стигна докрай именно защото Сенатът беше в републикански ръце. Сега обаче Върховният съд вече е произнесъл поне едно окончателно решение: въведените от него тарифи са незаконни, а и представляват самоволно присвояване на конгресни правомощия. Тоест ако се стигне до импийчмънт, разследване почти не е необходимо – решението вече съществува, остава само да се изчисли размерът на нанесените икономически щети.
Между другото, неговата реторика за излизане от НАТО е също незаконна – Конгресът още през 2023 г. прие поправки, според които въпросите за членство на САЩ във военни алианси са изключително негово правомощие. Само тази реторика вече пълни касичката на демократите с допълнителни точки.
За пълнота на картината – съдът вече е спрял и строежа на балната зала, долепена до Белия дом. Мярка за обезпечаване на иск, чийто изход наблюдателите преценяват като… неблагоприятен за дискотеката.
Роснефт: Когато приятел на царя разказва лоши новини с добри думи
Но нека се върнем към ония, за чиято тревога наистина ни пука. В Русия нещата с петрола не вървят добре – факт, който се излъчва с внимателно подбрани изрази, за да не звучи твърде вярно.
„Роснефт“ – компанията, добиваща всеки втори барел руски петрол – отчете за 2025 г. почти четирикратен спад на нетната печалба. Добивът падна до минимум за последните 16 години: 512 млн. тона. Самата „Роснефт“ съкрати производство с 2%, до 181,1 млн. тона.
Начело на компанията стои личен приятел на Путин – образование: романист, призвание: ръководене на нефтения гигант. Той тъжно говори за „обезпокоителни тенденции“ и „неблагоприятна конюнктура“. Внимателно избягва да спомене, че украинските сили методично унищожават нефтената инфраструктура, а тенденцията на ударите – по честота и мощ – рисува доста мрачни перспективи за утре.
Патриархът се колебае, а губернаторите мърморят – кога за последно ли сте чували нещо подобно?
Все повече хора от лагера на войната тихо се дистанцират от царя. Водещи „Z-блогери“ изричат неща, за каквито преди месеци биха ги изкарали от строя. Губернатори публично заявяват, че продължението на войната води регионите им към катастрофа.
Но истинската изненада идва от Гундяев – главният поп на Русия. Кремълски извор сподели буквално наскоро:
„Нашият патриарх ме безпокои. Стигат слухове, че губи вяра в победата. Говорят, бил недоволен, че на църквата е наредено да съчини нови молитви, за да се обърне ходът на фронта… Казвал: „Ами ако молитвите не подействат и победа не дойде? Какво тогава?“
Разбира се, поповете не са хора, с които се справяш с голи ръце. Тутакси се появи „обяснение“ от близък до патриарха клирик. Вината, разбира се, не е в тях:
„Просто обществото не ни слуша достатъчно. Абортите все още не са забранени, за неоезичество не се хвърля в затвора, десятъкът ще го плащат всички руснаци едва от есента. Ако Русия се доближи до църквата, и победата ще се приближи.“
Тоест вместо февруари, десятъкът бил отложен за септември – ето откъде всички проблеми. Фразата „има върху какво да се работи“, произнесена след изброените „негативни фактори“, съвсем прозрачно намеква, че работата не е на поповете, а на Путиновото обкръжение. Топката е върната към Кремъл.
А придворните са хитри – хващат такива знаци в движение. Щом и губернаторите, и патриархът си позволяват подобни маневри, значи хватката на алфа-самеца е отслабнала. В едно бандитско общество това е опасен сигнал за пахана (главатаря).
Страхът – единственото, което все още крепи трона
Властта на Путин в тази обстановка се държи почти изцяло на страха на потърпевшите. Още след марша на Пригожин към Москва стана ясно, че царят беше добре уплашен – и то видимо. Но тогава последствията за „маршируващите“ бяха фатални.
Сега все повече хора си позволяват жестове, за каквито преди щяха да платят със свободата или живота си – и остават без особени последствия. Звездите бавно се наместват.
Ако на кормилото в САЩ не беше онова, което е там сега, кокошарникът щеше да започне да се разпада още преди месеци. Но колкото повече се отлага неизбежното, толкова по-буен ще е неговият финал.
Следете развитието – историята в момента се пише бързо и рядко чака читателя.
Автор: Антиколорадос
