Докато тръбите свистят под напрежение, а дронове кръжат в нощта, от Москва идва добре познатото послание: „ние сме за мир“. Само че между думите и реалността често има… тръбопровод разстояние.
Дронове срещу „Турски поток“ – случайност или тенденция?
Руският енергиен гигант Газпром за четвърти път в рамките на месец съобщава за атаки на украински дронове по инфраструктурата на Турски поток. Този път целта е компресорната станция „Русская“ в Краснодарски край – ключов възел, който гарантира, че газът стига до Турция и оттам към части от Южна и Югоизточна Европа.
По официалната версия – три безпилотни апарата, „свалени“ навреме, нулеви щети. Всичко е под контрол. Почти като всеки път досега.
Само че статистиката започва да изглежда впечатляващо: десетки дронове, многократни атаки в рамките на седмици и неизменното заключение – „всичко е наред“. Ако това беше футболен мач, резултатът щеше да е 0:0, но с 50 удара към вратата.
Критична инфраструктура… но само когато е удобно?
От Кремъл побързаха да определят действията като заплаха за енергийната инфраструктура. Дмитрий Песков предупреди, че подобни атаки са опасни.
Интересното е, че понятието „критична инфраструктура“ има доста гъвкаво приложение – зависи кой стреля и кой брои щетите. Когато става дума за руски обекти – това е „тероризъм“. В други случаи терминологията става по… дипломатична.
Москва за мир – сериозно ли?
На фона на всичко това Владимир Путин заяви, че Русия е готова да направи „всичко възможно“, за да помогне за мир в Близкия изток. Включително чрез разговори с лидери като саудитския престолонаследник.
Звучи благородно. Почти като човек, който гаси пожар… докато държи кибрита в другата ръка.
Русия също така отново подчерта, че НАТО е „враждебен съюз“ – позиция, която едва ли изненадва някого, но удобно се вписва в общата картина на напрежение.
Какво означава всичко това?
Комбинацията от зачестили атаки по енергийна инфраструктура и дипломатически призиви за мир рисува познат сценарий: ескалация на терен и успокояващи думи пред камерите.
Европа междувременно наблюдава внимателно – защото когато става дума за газ, всяка „неуспешна“ атака е потенциална бъдеща криза.
А истинският въпрос остава: колко такива „отразени“ удара са нужни, преди нещо наистина да се повреди?
