Иран бързо премина от „двуседмично примирие“ към добре познатото „затваряме всичко и после ще говорим“. Поводът – удари на Израел срещу позиции на присъдружните на иранските терористи от „Хизбула“ в Ливан, които Техеран разглежда не просто като нарушение, а като директна провокация.
Примирие или пауза за презареждане?
Само часове след като САЩ и Иран обявиха временно споразумение за прекратяване на огъня, ситуацията започна да се разпада. Израелската армия атакува командни центрове и военни обекти на „Хизбула“, включително в Бейрут, където по данни на местните власти има стотици жертви и ранени.
От иранска страна реакцията не закъсня. Представителят на парламентарния комитет по сигурност Ибрахим Резаи настоя за незабавно спиране на корабоплаването през Ормузкия пролив и дори за „мощен и решителен удар“.
С други думи – дипломатическият език приключи бързо. Тръмп направи ужасяваща грешка с прекратяването на огъня и резултата не закъсня. Ислямските терористи, надъхани от техните съучастници и поддръжници от Китай, Русия и Пакистан, нямаше как да пропуснат възможността да изнаглеят до крайност.
Колко кораба останаха в капан?
Реалността в региона изглежда като лош сценарий за световната икономика:
- 426 танкера с петрол и горива
- 34 кораба със втечнен нефтен газ
- 19 със втечнен природен газ
- 238 сухотоварни кораба
Всички те се намират в Персийския залив и изведнъж трябва да чакат… или да се молят да не станат част от следващото заглавие.
Само два танкера са успели да преминат преди затварянето. Очевидно останалите корабособственици са решили, че нервите им не са чак толкова железни.
А има ли изобщо контрол върху ситуацията?
Допълнителен хаос внесе информацията, че Иран е нанесъл удари по Обединените арабски емирства, Кувейт и Бахрейн – при това след влизането в сила на „примирието“. Официалното обяснение: „отговор на вражески действия“.
В същото време бе съобщено и за удар по рафинерия на остров Лаван, но без яснота кой точно стои зад него. Което в този регион обикновено означава едно – всички обвиняват всички.
Накъде оттук нататък?
Иран поставя избора пределно ясно:
или пълно прекратяване на огъня на всички фронтове,
или продължаване на войната.
Междувременно преговорите между САЩ и Техеран трябва да започнат на 10 април в Пакистан. Което звучи чудесно… ако дотогава има какво да се договаря и кой да стигне до масата.
Защото в момента ситуацията прилича на класически близкоизточен парадокс:
има примирие, има удари, има затворен ключов морски маршрут… и всички твърдят, че действат „в отговор“.
