„Размяната“ на века — ядрен арсенал срещу думи на хартия
През 1994 година Украйна взема решение, което днес президентът Зеленски описва без особени дипломатически украси — „абсолютна глупост, нелогично и крайно безотговорно“. Страната се отказва от третия по големина ядрен арсенал в света — наследство от разпадналия се СССР — в замяна на „гаранции“ за сигурност от Русия, САЩ и Великобритания. Документът е известен като Будапещтенският меморандум и на практика се оказва колкото тежък като обещание, толкова лек като реална защита.
„Членството в НАТО беше най-малкото, което Украйна трябваше да получи в замяна на ядрения си арсенал. Какво получихме? Нищо. Беше нечестна игра и голяма грешка„, заявява Зеленски пред британския подкаст The Rest Is Politics.
„Гаранциите“, които не гарантираха нищо
Когато Русия окупира Крим, а после и части от Донбас, Киев се обърна към Вашингтон и Лондон — двама от подписалите меморандума. Очакваната помощ не последва. Впоследствие се оказа, че Москва е използвала стратегически самолети, получени именно в рамките на същото споразумение, за да воюва срещу Украйна. Иронията е толкова пълна, че почти не се нуждае от коментар.
Зеленски е споделял позицията си и с Доналд Тръмп, като му е казал направо: „Разменихме ядреното оръжие срещу война.“ Тръмп, по думите на украинския президент, го е разбрал. Дали разбирането е достатъчно — това е вече съвсем различен въпрос.
Ами ако историята се обърне — може ли Украйна да се сдобие отново с ядрено оръжие?
Около две години след началото на пълномащабното руско нахлуване американски и европейски официални лица са предложили на тогавашния президент Байдън именно това — да помогнат на Украйна да възстанови ядерния си потенциал. Идеята е описана като „мигновен и мощен сдържащ фактор“ срещу Кремъл, пише The New York Times.
Реакцията на Путин не закъснява. Руският президент многократно предупреждава, че подобно развитие е недопустимо: „Ако страната, с която водим бойни действия, се превърне в ядрена държава, ще приложим всички — искам да подчертая — именно всички налични средства за поразяване. Всички!“ Посланието е ясно и категорично, дори и повторено няколко пъти за сигурност.
Каква е цената на едно „доверявай, но не проверявай“?
Случаят с Будапещтския меморандум ще бъде изучаван дълго — не само като дипломатическо фиаско, но и като поучителен пример за това какво се случва, когато сигурността на една държава се основава на добросъвестността на друга. Украйна се довери. Подписа. И сега, три десетилетия по-късно, води война именно с гаранта, чийто подпис стои в същия документ.
Зеленски е категоричен: ако някога отново се налагаше да разменя ядрено оръжие, той би го разменил единствено срещу нещо, „което реално може да спре всеки нападател — независимо от неговото величие, неговата територия и армия“. Казано иначе — не срещу обещания.
