Преговорите между САЩ и Иран в Исламабад приключиха без резултат, а последствията не закъсняха. Целият американски екип напусна пакистанската столица, без да остави дори символичен канал за „тиха дипломация“. Когато дори задкулисните разговори изчезнат, обикновено идва ред на военните решения — и този път сценарият не направи изключение.
Защо разговорите се провалиха?
Срещата между представители на Вашингтон и Техеран беше най-високото ниво на контакт от десетилетия насам. От американска страна участваха ключови фигури като Джейди Ванс, Стив Уиткоф и Джаред Къшнър. Иран изпрати тежката артилерия – парламентарния председател Мохамад Багер Галибаф и външния министър Абас Арагчи.
На хартия – „повечето точки били договорени“. На практика – най-важната тема, ядрената програма на Иран, остана непокътната. А това е все едно да се разбереш за менюто, но да забравиш да поръчаш храната.
Блокада вместо компромис?
Реакцията на Вашингтон беше светкавична. Доналд Тръмп нареди започване на военноморска блокада на Ормузкия проток – най-важната артерия за глобалния петролен пазар, през която минава около 20% от световния добив.
Посланието беше пределно ясно:
или отстъпки (капитулация) или икономическо задушаване.
Тръмп дори не се опита да звучи дипломатично – заплахите към всеки, който открие огън, бяха повече от директни. Това не е езикът на преговорите, а на принудата.
Как реагира светът?
Реакциите бяха почти единодушни – „върнете се на масата за преговори“. Само че този съвет започва да звучи като развален грамофон.
- ЕС настоя за дипломация и подкрепи посредничеството
- Пакистан призова за спазване на примирието
- Австралия също настоя за нови разговори
- Великобритания призна, че ситуацията е „разочароваща“
И, разбира се, се появи неизбежният „миротворец“ – бункерното Пу, който предложи посредничество. Да, същият диктатор, който е затънал до гушата във война на изтощение с Украйна е винаги е готов да „помага“ на други.
Какво следва – деескалация или по-голям сблъсък?
В момента ситуацията е проста и опасна:
- САЩ затягат контрола върху ключов морски маршрут
- Иран отказва да отстъпи по ядрената (а и всяка друга) тема
- дипломатическите канали се свиват до минимум
Комбинацията е класическа рецепта за ескалация.
А когато най-важният петролен маршрут в света се превърне в зона на военен натиск, това вече не е регионален проблем. Това е глобален риск – за икономиката, за сигурността и за всички, които разчитат светът да не се управлява чрез блокади и заплахи. Остава да видим, дали войната ще се разгори отново още тази нощ или САЩ ще изчакат до края на обявеното примирие и тогава ще заличат иранската енергетика и инфраструктура и ще върнат ислямистката страна в раното средновековие. В крайна сметка, срещу невменяем режим, не може да се действа хуманно. С добро не искат. Значи ще бъдат върнати към вменяемо поведение със сила.
