Дронове вместо пехота — формула, която кара руските пропагандисти да губят съня си
Нощта между понеделник и вторник не беше особено спокойна в руския тил. Новочеркасск — административен център на Ростовска област — беше засипан с поне петнайсетина удара по железопътната инфраструктура. Контактната мрежа е повредена, влакове закъсняват, а местните власти обясняват всичко с дежурната фраза „външно вмешателство“ — термин, с който руските чиновници описват всичко, за което не им се иска да кажат истината. Местните жители, обаче, вече добре познават звука на дроновете и го коментират в реално време с видеа в ръка, докато зад тях пламти нещо, което вчера е било железница.
Успоредно с това в окупирания Крим цяла нощ е работила противовъздушната отбрана около летище Белбек, а взривове са се чули в Сакски район. Какво точно е поразено — „за сега е неизвестно“, което в превод от руски пропаганден означава „нещо неприятно“.
Туапсе: от нефтопреработващ завод до нефтен дъжд
Но истинската случка на нощта се разигра в Туапсе. Украинският генерален щаб потвърди поразяването на местния нефтопреработващ завод — и думата „поразяване“ тук е откровено недостатъчна. Публикуваните снимки и видеа показват не пожар, а цяло огнено поле. Резервоарите горяха, околността горяше, морето край Туапсе получи нефтен „маслен филм“, а от небето валеше нефтен дъжд. В буквалния смисъл на думата.
Когато огънят догори и останките изстинат, Туапсинският НПЗ вероятно ще влезе в историята като първото крупно предприятие на руската нефтена индустрия, което не е „повредено“, а фактически унищожено. Руските пропагандисти, публикувайки същите апокалиптични кадри, призоваха веднага да се удари по европейски военни заводи, защото „до края на годината ще настъпят необратими последствия“. Паниката добре личи дори зад гръмките им призиви.
Камион с хора срещу камион с дронове — кой побеждава?
Сред всичкото това нещо важно проговори на висок глас дори в самата Русия. Известен руски пропагандист цитира думите на пленен украински войник, попитан защо, въпреки числено превъзходство, Русия не може да обърне хода на войната. Отговорът бил прост: „Вие докарвате на фронта камион с пехота, а ние — камион с дронове.“
Тази реплика се оказа вирусна — и не защото е смешна, а защото е вярна. Същият пропагандист, явно изгубил за момент сценария, добави, че „моментът, в който можеше да се направи пауза“, вече е пропуснат, а Украйна „вече не е заинтересована нито от преговори, нито от примирие“ — защото инициативата, макар и неравномерно, е преминала на украинска страна.
Нещо, което в Кремъл не са планирали.
Приказките свършиха — нужни са нови, но Путин не може да ги измисли
И тъкмо тук се ражда другият, може би по-дълбокият проблем на Путин. Четри години след началото на пълномащабното нахлуване в Украйна, първоначалните лозунги — „денацификация“, „демилитаризация“, „защита на руснаците“ — вече не вдъхновяват дори „дълбинния народ“. Постъпленията на нови контрактници в руската армия са забавени осезаемо в началото на 2026 г. — и официалните данни, и регионалните бюджетни показатели го потвърждават. Парите не помагат. Пропагандата не помага. Из кремълски среди изтичат тревожни признания: „Много патриоти спряха да разбират за какво воюваме толкова дълго“ и „трябва да намерим нови цели, за да е ясно защо войната ни ще продължи още много години. Може би повече от десет.“
Прочетете внимателно последното изречение. Не „ще победим и ще се приберем“. А — „трябва да обясним защо войната ще продължи десет години“.
Пред целия свят един кремълски говорител неволно призна, че Путин е започнал войната с приказки, в чиято трайност сам не е вярвал — и сега наема чиновници да измислят нови, по-издръжливи приказки. Защото диктаторът, мечтаещ за вечен живот, не може да спре войната, без тя да го погребе политически — и то много по-бързо, отколкото би му се искало.
Докато в Туапсе още тлее това, което вчера беше нефтозавод, а в Новочеркасск се броят кратерите по железопътните релси, дълбинният народ тихо мърмори: „Не, такъв хокей не ни трябва.“
По текст на Антиколорадос
