Когато безполезността стане институция
В света има много устойчиви неща – пирамидите, хлебарките и чиновническата способност да пази постове, бюджети и служебни автомобили. Към този списък спокойно можем да добавим и мисията на ООН в Ливан – UNIFIL, която след почти половин век героично доказва, че провалът също може да бъде постоянен.
Сега организацията тържествено обявява, че „работи по варианти“ да запази присъствието си и след 2027 година. Разбира се, когато в ООН кажат „работим“, това обикновено означава безкрайни срещи, доклади с дебелина на тухла и кафе-паузи с дипломатическа сериозност.
Какво постигнаха за 50 години?
Мисията е създадена през 1978 година. Оттогава регионът преживя войни, ракетни обстрели, нахлувания, изтегляния, нови войни и стари проблеми с нови табелки. А UNIFIL? Наблюдаваше.
Нека бъдем честни – ако задачата е била да се гледа как въоръжени групировки си правят каквото искат, това е изключителен успех. Ако задачата е била да донесе сигурност – резултатът е като чадър от хартия в ураган.
Хизбула години наред се окопаваше, въоръжаваше и превръщаше южен Ливан в склад за ракети, докато международните пазители на мира вероятно са попълвали формуляри в три екземпляра.
Наблюдение, докладване, координация… тоест нищо
Представител на ООН обяснява, че Ливан искал да се запазят важни способности като „наблюдение, докладване, наблюдаване и връзка“. Това е впечатляващ списък от дейности, които звучат важно, без да включват реално решаване на нито един проблем.
С други думи:
има пожар, а ООН предлага човек, който да гледа огъня, да го описва подробно и да съобщи по телефона, че още гори.
Никому ненужна, но на някого удобна?
Такива мисии рядко умират, защото са полезни за хората, които работят в тях. Заплати, командировки, международен статус, значки, конференции и усещането, че си част от „решението“, докато проблемът се смее от отсрещния хълм.
За местните терористични структури подобно присъствие също често е удобно – има кого да сочиш като „международна гаранция“, докато копаеш следващия тунел.
Има ли край този административен зомби-филм?
Вместо да признае очевидното – че мисията е изчерпана и беззъба – системата търси как да я прекръсти, пренастрои и удължи. Така работи бюрокрацията: ако нещо не върши работа 50 години, дай му още пет.
Истинската сигурност в Ливан и за Израел няма да дойде от нова резолюция, нова папка или нов екип „наблюдатели“. Тя идва, когато въоръжените проксита бъдат обезвредени, а държавите започнат да контролират собствената си територия.
До тогава ООН вероятно ще продължи да прави това, което умее най-добре – да присъства.
