Докато Ливан плахо опитва да направи нещо екзотично като преговори за мир, ръководството на Хизбула реши да напомни, че в региона подобни идеи се приемат почти като престъпление срещу добрия вкус. Лидерът на групировката Наим Касем обяви директните разговори между Ливан и Израел за „тежък грях“, който щял да хвърли страната в нестабилност.
Разбира се, защото нищо не носи стабилност така, както въоръжена милиция, ракети в квартала и редовни войни през няколко сезона.
Мир? Не, благодаря
След срещи между американските посланици на Ливан и Израел във Вашингтон — първи подобен контакт от десетилетия — Бейрут започна подготовка за преки преговори. Целта е край на войната, изтегляне на израелски сили от южен Ливан и връщане на над милион разселени хора по домовете им.
Но за Хизбула това очевидно е подозрително конструктивно.
Касем предупреди властите да се откажат от „греха“, защото иначе страната щяла да влезе в спирала на нестабилност. Любопитна теза от организация, която години наред превърна Ливан в склад за иранско влияние с фасада на държава.
Кой държи държавата?
Хизбула обяви, че тези преговори „не ги интересуват изобщо“ — което, както винаги, бе съобщено с дълга реч, заплахи и обещания за продължаваща „съпротива“. Ако нещо не те интересува, най-логично е да говориш за него непрекъснато.
Касем също увери, че няма да се откажат от оръжията си. Това е ключовият момент: когато една паравоенна структура отказва да се разоръжи, тя на практика казва на държавата: „Благодарим за институциите, но ние ще караме по старому.“
Кой всъщност тласка Ливан към хаос?
На 2 март именно Хизбула въвлече Ливан в нова война, след като изстреля ракети по Израел в името на ирански интереси. Резултатът: хиляди жертви, разрушения и масово бягство на цивилни.
Сега същата организация предупреждава, че мирните преговори щели да донесат нестабилност. Това е като подпалвач да обяснява колко опасни са пожарогасителите.
Ливан между бъдеще и заложничество
Истинският въпрос вече не е дали има разговори с Израел. Въпросът е дали Ливан изобщо ще бъде управляван от собственото си правителство или ще продължи да иска разрешение от въоръжена структура, която приема войната за нормално състояние.
Когато мирът се нарича грях, а ракетите — добродетел, проблемът не е в дипломацията.
