Докато жителите на руския град Туапсе гледат как небето сипе мазутени капки, морето лъщи като двигателен картер, а въздухът става за филтър на противогаз, Владимир Путин уверено съобщи: „сериозни заплахи няма“. Класическа руска управленска формула — ако още има кой да кашля, значи положението е стабилно.
По думите на Кремъл, местните „се справят на място“. И вероятно наистина се справят — чистят улици от горящи нефтопродукти, търсят вода след аварията и се чудят дали черният дъжд е метеорология или държавна услуга.
Когато морето стане рафинерия, това ли е туризъм?
След ударите по Туапсинския нефтопреработвателен завод пожарът горя с дни, а разливът стигна десетки километри по крайбрежието. На плажовете са намерени мъртви делфини, има загинали риби и птици. Но няма страшно — според официалната линия, явно делфините просто са преуморени от плуване.
Замърсяването на въздуха е над нормите, смогът се е разпространил далеч по Черноморието, а местни жители описват случващото се като екологична катастрофа. Кремъл обаче държи нивото на оптимизъм: щом не е Москва, значи не е проблем.
Нефтен дъжд? По-важно е посланието
Вместо да говори за бедствието, Путин обясни, че атаките били резултат от успехите на руската армия. Това е особена политическа алхимия: рафинерията гори, морето почернява, но всъщност всичко било доказателство за победа.
Така работи официалната логика — ако нещо експлодира, значи врагът е отчаян. Ако има разлив, значи настъплението върви отлично. Ако хората се евакуират, значи стратегическият план е безупречен.
Държава на дима и отрицанието
След третата атака за две седмици властите обявиха евакуации, спряха водоснабдяване на десетки улици и въведоха извънреден режим. Но паралелно с това гражданите получиха и традиционната успокоителна терапия: „няма сериозни заплахи“.
Русия отдавна живее в два свята. В единия горят заводи, вали нефт и хората бягат. В другия — по телевизията всичко е под контрол. И както често става, вторият свят е по-опасен от първия.
