Кремъл е зает – не може да коментира всяко дребно пожарче от 164 пожарникари
В Русия напоследък се случват неща, които допреди няколко години бяха немислими, а някои от тях – дори допреди година. И всичко това се случва с такава скорост и плътност, че е лесно да се изгуби нишката. Но нека я проследим.
Молдова каза „довиждане“ на СНГ – и наистина го каза
Президентът на Молдова Мая Санду посети Киев. Официалният повод е едно, истинският – друг, и никой официално няма да го потвърди. Темата е Приднестровието.
Молдова тихо, но методично завърши денонсирането на редица споразумения в рамките на ОНД – тази прославена организация, в чиято рамка беше уреден статутът на руските „миротворци“ в Приднестровския анклав. С излизането на Молдова от структурата правното основание за присъствието на тази руска групировка на молдовска територия просто изчезна. Кишинев официално обяви всички руски граждани без право на молдовско гражданство за персони нон грата и публично предупреди командването на руските войски, че пребивава незаконно на територията на страната.
С една дума: Приднестровието получи статут на временно окупирана територия – с всички произтичащи от това последствия за движението на хора и стоки. Москва реагира мигновено с познатото: „Запазваме си правото на ответни мерки от всякакъв характер.“ Какъв е „всякакъв характер“ при Путин, вероятно вече всички знаем.
Именно затова Санду отиде в Киев. Украинското командване вече е заявило, че на границата с анклава са подготвени сили, способни да реагират на всяка кризисна ситуация. Преди това Санду е съгласувала позицията с Румъния. Картата в региона се промени съществено.
Туапсе: когато „отломки от дрон“ запалват четири резервоара едновременно
Успоредно с молдовската история украинските военни нанесоха трети удар по нефтените съоръжения в Туапсе. Логиката на операцията е прозрачна: първите два удара извадиха от строя или унищожиха две трети от резервоарния парк на морското пристанище. Третият се прицели директно в резервоарния парк на НПЗ. Украинският Генерален щаб потвърди, местните жители потвърдиха, независимите анализатори потвърдиха.
Мащабът е такъв, че губернаторът на Краснодарски край Вениамин Кондратьев обяви евакуация и изпрати 164 души с 46 единици техника. Тази техника, разбира се, не гаси нищо ефективно – защото е физически невъзможно. Гори твърде много, щетите са твърде сериозни. Колони от коли се изтеглят от Туапсе. Туристическият сезон? Можем да го забравим – и за тази, и вероятно за следващата година.
„Роснефт“ коментира неохотно, признавайки, че загубите ще бъдат колосални. Губернаторът, според слухове, е поканил Патриарх Кирил – очевидно за лична изповед, тъй като планира оставка въпреки нежеланието си.
Планът за пълна ликвидация на нефтопреработвателния и товарния възел в Туапсе изглежда влиза в завършващата си фаза. Новоросийск е следващата логична цел, макар там присъствието на активи на Каспийския тръбопроводен консорциум изисква по-прецизен подход.
И сега идва интересният въпрос: защо Путин мълчи?
Преди всяко значимо събитие Кремъл задаваше тона – официална оценка, след нея информационна буря в руснет. Сега – тишина. Нито дума от „царя“, нито насока от приближените му. Чиновниците и пропагандистите са принудени да коментират по собствена инициатива. И забележете – спряха да питат „Къде е противовъздушната отбрана?“, а просто изброяват факти, които вече не могат да скрият.
В руския интернет се задава въпросът защо Путин мълчи. Това само по себе си е симптом. Режимът, при който дори мълчанието изисква централно разрешение, губи контрол над собствения си информационен рефлекс.
Събитията се трупат: евакуация от Белгород, частична евакуация от Донецк, евакуация от Туапсе. Молдова излиза от постсъветската орбита. Нефтената инфраструктура гори. И в центъра на всичко това – демонстративното мълчание на човека, без чиято дума системата не знае как да функционира.
Логиката на случващото се неизбежно води до един въпрос, който рано или късно ще зазвучи достатъчно силно дори в Москва: ако царят не говори – за какво изобщо е нужен царят?
