Руският нефтопреработвателен завод в Туапсе отново гори след атака с дронове и, по стара кремълска традиция, виновни са „паднали отломки“. Когато едно и също място пламва регулярно, човек започва да се пита дали не става дума за стратегически обект… или за абонаментен пожар.
Паралелът с летището в Чернобаевка е повече от уместен. Там руската армия упорито струпваше техника и хеликоптери на едно и също място, а украинските удари ги унищожаваха отново и отново. Вместо да се поучат, руските командири сякаш приемаха това като рутинно мероприятие. Чернобаевка се превърна в символ на военната некадърност и институционалния инат.
Сега Туапсинският НПЗ започва да прилича на индустриалната версия на същия феномен. Заводът вече е бил принуден да спре преработката след предишни атаки през април, а сега отново избухва пожар. Ако един ключов обект е многократно уязвим, логичният въпрос е: къде е противовъздушната отбрана, къде е защитата, къде е адаптацията?
Колко пъти трябва да изгори нещо, за да стане проблем?
Туапсинският НПЗ не е случаен обект. Той е експортно ориентиран, с капацитет 12 милиона тона годишно, и произвежда суровини и горива, важни за приходите на Русия. Повтарящите се удари означават не само зрелищни кадри с огън, а реални щети по логистика, износ и бюджетни постъпления.
Както Чернобаевка изяде руски хеликоптери, така Туапсе може да започне да изяжда руски петролни приходи. Разликата е, че хеликоптер можеш да замениш трудно, но рафинерия не се ремонтира с боядисване и телевизионен репортаж.
Отломките пак победиха
Официалната версия отново е за „паднали отломки“. Това вече звучи като универсално обяснение за всичко – от пожари до системни провали. Ако отломките нанасят повече щети от самите дронове, Москва вероятно трябва да обяви война именно на отломките.
Чернобаевка беше мем. Туапсе рискува да стане икономическият му наследник. И всеки нов пожар само затвърждава усещането, че някои уроци в Русия се учат единствено чрез повторение. Много повторение.
