Доналд Тръмп отново избра любимия си стил на дипломация – публичен натиск, заплахи и послания в социалните мрежи. Американският президент призова Иран „да поумнее по-бързо“ и да подпише мирно споразумение, докато паралелно Вашингтон подготвя по-дълга и по-широка морска блокада срещу режима в Техеран.
Според информация на Wall Street Journal, Тръмп е наредил на съветниците си да се готвят за продължителна операция по икономическо задушаване на Иран. Основната цел е ясна – спиране на петролните приходи, които поддържат режима и финансират неговите проксита, терористични мрежи и репресивен апарат.
Бомбардировки или блокада?
Белият дом очевидно разглежда морската блокада като по-малко рисков вариант от нови военни удари или пълно оттегляне. Първото носи опасност от ескалация, второто изглежда като капитулация. Затова остава третият вариант – икономически натиск, който да постави режима пред избор между отстъпки и вътрешен срив.
Иран вече усеща ефекта. Данни за корабния трафик показват, че поне шест танкера с ирански петрол са били принудени да се върнат обратно в пристанищата си. Ако това продължи, ударът по бюджета на режима ще бъде тежък.
Какво предлага Техеран?
Иран е изпратил чрез посредници проект за поетапни преговори. Първо – прекратяване на войната. После – вдигане на блокадата и възстановяване на корабоплаването през Ормузкия пролив. Едва след това – разговори за ядрената програма.
С други думи: първо да получим всичко важно, после може да обсъдим проблема, заради който започна кризата. Стар трик, но вече доста износен.
Техеран настоява и за признание на „правото“ му да обогатява уран. Това е особено чувствителна тема, след като режимът разполага със стотици килограми уран, обогатен до 60% – опасно близо до нива, подходящи за оръжие.
Тръмп под вътрешен натиск
Проблемът за Белия дом е, че войната с Иран не е популярна сред американските избиратели. Последните социологически данни сочат спад в одобрението за Тръмп до 34%.
Това означава, че президентът търси бърз резултат – достатъчно твърд, за да изглежда силен, но без нова тежка военна авантюра. Не е лесна комбинация дори за човек, който продава увереност на едро.
Европа също губи търпение?
Напрежение има и със съюзниците. Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че Иран публично унижава САЩ и че администрацията на Тръмп няма изходна стратегия. Последва очаквана реакция от американския президент – публична атака срещу Мерц.
Това е още един знак, че западният лагер не говори с един глас, а подобни пукнатини винаги са подарък за авторитарни режими.
Петролът поскъпва, светът плаща сметката
Докато Вашингтон и Техеран мерят инат, световните пазари реагират нервно. Световната банка вече предупреждава за сериозен скок на енергийните цени през 2026 г.
През Ормузкия пролив преди кризата преминаваха по 125–140 кораба дневно. Сега броят им е символичен. Когато една артерия на световната търговия почти спре, сметката идва за всички.
Тръмп залага, че икономическата примка ще пречупи режима в Техеран по-бързо от ракетите. Иран залага, че ще издържи по-дълго от американското търпение. Едната страна има флота, другата – навика да оцелява в кризи.
Но когато диктатури играят на издръжливост, цената обикновено я плащат обикновените хора.
