Има ли изобщо външна политика в Техеран?
В Иран отново се разиграва добре познат сценарий: уж има правителство, уж има дипломация… но накрая решенията се вземат от хора в униформи. Според информация на Iran International, президентът Масуд Пезешкиан и председателят на парламента Мохамад Багер Галибаф обмислят да отстранят външния министър Абас Арагчи. Причината? Той се държи повече като подчинен на КСИР, отколкото като дипломат.
По данни на източници, Арагчи координира действията си не с президента, а с Ахмад Вахиди – фигура, свързана с Корпус на стражите на ислямската революция (КСИР), която на практика диктува курса на режима. Това не е просто институционален конфликт – това е демонстрация кой реално управлява.
Кой командва – президентът или генералите?
Ситуацията изглежда още по-показателна: според същите източници, външният министър е водил дипломатически разговори без знанието на президента. Ако това звучи като абсурд – в Иран е почти стандартна практика.
Напрежението между Пезешкиан и силовите структури не е от вчера. Още преди месец се появиха информации за сериозни разногласия между президента и хора от КСИР. Сега конфликтът вече излиза на повърхността и засяга ключови фигури.
Допълнително масло в огъня наливат и провалените преговори със САЩ. Според източници, именно вътрешните борби са провалили иранската делегация. Арагчи дори показал известна „гъвкавост“ по отношение на финансирането на терористични организации като Хизбула – нещо, което веднага предизвикало яростна реакция от твърдолинейните среди.
Резултатът? Делегацията се изтегля, без решение, защото – както дипломатично признава американската страна – Техеран не може да вземе решение без одобрение „от върховния лидер или някой друг“. Превод: цивилните институции са фасада.
Разцепление или просто борба за контрол?
Това, което се случва, не е борба за реформи, а борба за контрол вътре в един режим, където истинската власт принадлежи на КСИР. Президентът може да говори, парламентът може да заседава, но когато генералите решат – всички останали изпълняват.
И ако Арагчи бъде отстранен, това няма да е победа на „умерените“. Това ще е просто поредното пренареждане в система, в която дипломацията е подчинена на силовия апарат, а външната политика служи на същите структури, които подкрепят терористични мрежи в региона.
