Русия отново усети какво означава войната да стигне до собствената ѝ инфраструктура. Масирана атака с дронове предизвика пожар в балтийското пристанище Приморск – едно от най-важните звена за износа на руски петрол и дизелово гориво.
Губернаторът на Ленинградска област Александър Дрозденко побърза да увери, че пожарът е овладян и няма разлив на нефтопродукти. Класическият руски кризисен PR вече е до болка познат: „всичко е под контрол“, докато кадри от пламъци обикалят социалните мрежи.
Но зад официалните успокоения остава един неприятен факт – Приморск не е случаен обект. Това е ключов терминал на Балтийско море, през който ежедневно преминават около 1 милион барела руски петрол и още близо 300 хиляди барела дизел. Именно оттук значителна част от сорта Urals поема към световните пазари, често с помощта на т.нар. „сенчест флот“ от танкери, използван за заобикаляне на санкциите.
Случайност или нова стратегия?
Почти едновременно украинският президент Володимир Зеленски обяви нов удар срещу руския „сенчест петролен флот“. По думите му, два танкера са били поразени край входа на пристанището Новоросийск.
Зеленски подчерта, че корабите активно са участвали в транспортирането на руски петрол, но „вече не“. Изказването е показателно – Киев все по-открито превръща руската енергийна логистика в законна военна цел.
Това вече не са единични акции с пропаганден ефект. Украйна постепенно изгражда системна кампания срещу инфраструктурата, която пълни бюджета на Кремъл. А без петролни приходи войната на Владимир Путин започва да изглежда значително по-скъпа дори за държава, свикнала да хвърля хора и ресурси в бездънна яма.
Балтийско море вече не е „спокойна зона“
Доскоро руските пристанища в Балтика изглеждаха сравнително недосегаеми. Фокусът беше върху Черно море и Крим. Сега обаче ударите достигат все по-дълбоко в руския тил – и то по стратегически цели.
Това поставя Москва в неприятна ситуация. Кремъл е принуден да разпределя системи за ПВО и ресурси по огромна територия, докато украинските дронове стават все по-далекобойни и по-точни. А когато дори ключови петролни терминали започнат да горят, разказът за „пълния контрол“ започва да звучи като стар съветски виц с лош финал.
