Докато Кремъл мечтае за нови карти, реалността продължава да рисува дронове
Късият, бункерен недофюрер Врадимир Путин отново демонстрира, че когато не можеш да спечелиш бързо една война, просто повишаваш цената на мира. Според информация на Bloomberg, позоваваща се на източници, близки до Кремъл, Москва вече не възнамерява да връща нито педя от окупираните украински територии, а преговорите могат да бъдат подновени едва след като руската армия превземе изцяло Донбас.
С други думи – Кремъл предлага класическата схема: „Първо ще вземем още малко, после ще седнем да говорим за мир.“
Донбас до Нова година… или до следващата петилетка?
Според източниците, руското военно министерство уверявало Путин, че до края на годината (тази ли?!) ще бъде установен пълен контрол над останалата част от Донецка област. Само че дори хора, близки до руската армия, гледат на този срок като на поредната оптимистична презентация за началника. По-реалистичната прогноза е операцията да продължи поне до 2027 година.
Това звучи познато. В Русия сроковете винаги са еластични. „За три дни“ вече се измерва в години, а „специалната военна операция“ постепенно се превърна в безкрайна война на изтощение без крайна дата.
Защо Кремъл внезапно поиска повече?
Според Bloomberg Путин е изоставил идеята за евентуален териториален обмен, защото е решил, че предполагаемите неофициални договорки с Доналд Тръмп вече не важат. Руснаците твърдели, че Украйна трябвало да се откаже от Донбас срещу връщането на окупираните дребни части от Сумска и Харковска област. Вашингтон обаче никога не призна подобно споразумение.
Допълнително раздразнение в Кремъл предизвика подкрепата на Тръмп за мащабни мита срещу най-големите купувачи на руски нефт и газ, както и успешните украински удари по руски рафинерии, които доведоха до сериозни проблеми с горивата във всички руски региони.
Когато икономиката започне да скърца, а дроновете стигат все по-навътре в Русия, явно най-лесното решение е да поискаш още чужда територия.
Буферна зона или признание за безсилие?
Москва вече открито заявява, че възнамерява да задържи окупираните райони в Сумска и Харковска област като „буферна зона“. Това е любопитно признание.
Ако една „свръхсила“ има нужда постоянно да разширява буферната си зона, за да се чувства защитена, проблемът вероятно не е в съседите, а в собствената ѝ способност да гарантира сигурността си.
Колкото повече километри окупира Русия, толкова повече километри фронт трябва да пази. А всеки нов километър означава още войници, още техника и още разходи за държава, която вече се разпада под натиска на санкциите и военната икономика.
Мир при условията на капитулация?
Украйна продължава да настоява за прекратяване на бойните действия по сегашната фронтова линия и категорично отказва да предаде останалата част от Донецка област.
Кремъл обаче очевидно не говори за компромис, а още си фантазира за украинска капитулация, представена като мирно предложение.
Историята показва, че подобен подход рядко води до преговори. По-често води до още една година война, още хиляди жертви и още една серия гръмки обещания, че „пълната победа“ е съвсем близо.
Само че след повече от четири години война дори в Москва вече започват да признават нещо, което доскоро беше немислимо – „краят на годината“ може спокойно да означава… след две години.
