Иранската власт отново демонстрира любимия си жанр: военно-фантастична литература, публикувана като новина. Този път сюжетът включва „прогонен“ американски кораб, „ударен“ с ракети… и разбира се, пълно отсъствие на каквито и да било доказателства. Малко като рибарска история – само че с повече ракети и по-малко риба.
Удариха ли кораба… или само клавиатурата?
Според ирански източници – два удара, прецизни, мощни, направо за учебниците.
Според американската страна – нищо подобно не се е случило.
Класическа дилема: или имаме невидими ракети, или много видима пропаганда. И понеже физиката все още не се подчинява на пресслужбите, второто звучи малко по-вероятно.
Иранската агенция Fars дори успя да „улучи“ кораб близо до Джаск – стратегическа точка, която удобно не предоставя независими свидетели. Това е като да твърдиш, че си вкарал гол от центъра… но мачът се е играл без публика, съдия и камери.
Кой контролира Ормуз – реалността или лозунгите?
Техеран твърди, че държи сигурността на протока в свои ръце. На практика обаче ситуацията прилича повече на квартален самозван „охранител“, който е сложил табела „Не паркирай“ и се държи като шеф на улицата.
Да, Иран реално затруднява корабоплаването. Да, блокира значителна част от трафика. Но от това до „ние командваме света“ има разстояние, което не се преодолява с прессъобщения.
Вашингтон междувременно говори за ескорт на кораби, 15 000 военни и над 100 самолета и дронове. Това вече не звучи като пиар кампания, а като логистика. Скучно, но работещо – точно обратното на героичните приказки.
Защо са нужни тези приказки?
Отговорът е банален: вътрешна употреба.
Когато икономиката скърца, когато санкциите хапят, а реалните военни рискове растат, винаги е полезно да обявиш няколко въображаеми победи. Така населението получава доза гордост, без да се налага да се занимава с дребни подробности като факти.
Ислямистките режими отдавна са усвоили тази техника:
ако не можеш да победиш реално – победи в новините.
Голямата картина
Истината е далеч по-прозаична и доста по-малко героична. Ормуз е напрегнат, опасен и стратегически ключов. Иран играе твърдо, но не всемогъщо. САЩ отговарят с ресурси, не с лозунги.
А междувременно ракетите, които „поразяват“ кораби без следа, остават там, където им е мястото – в сферата на фантазията.
