Администрацията на Доналд Тръмп обмисля ново име за евентуално подновяване на военните удари срещу иранския режим, ако сегашното примирие се провали. Според NBC News, цитираща американски представители, Пентагонът обсъжда операция под названието „Операция Чук“.
Идеята не е само маркетинг за телевизионните студия във Вашингтон. Новото име има и напълно практична цел — Белият дом да представи евентуалната нова военна кампания като отделна от досегашната „Операция Епична ярост“, започнала на 28 февруари.
А това вече е важно заради американския Закон за военните правомощия от 1973 г., който ограничава продължителността на военни действия без одобрение от Конгреса. С други думи: ако смениш етикета, може да опиташ да рестартираш и политическия часовник. Вашингтонската бюрокрация понякога прилича на счетоводство с крилати ракети.
Ново име, стар конфликт
Според източниците на NBC, „Операция Чук“ не е единственият вариант, който се обсъжда. Но самият факт, че Пентагонът вече подготвя нова рамка за евентуална ескалация, показва колко крехко е сегашното примирие.
Американски представители подчертават, че военната инфраструктура на САЩ в региона е значително подсилена спрямо началото на операция „Епична ярост“. Един от тях директно заявява:
„Сега сме в по-добра позиция, отколкото на 27 февруари. Имаме повече огнева мощ и способности.“
Паралелно с това американското Централно командване (CENTCOM) продължава блокадата на Ормузкия проток — ключов маршрут за световния петролен трафик и традиционна точка за напрежение с режима в Техеран.
Примирие… но с пръст върху спусъка?
Държавният секретар Марко Рубио миналата седмица обяви, че „Операция Епична ярост“ е приключила и че САЩ вече действат в „отбранителен режим“.
По думите му, Вашингтон няма да нанася нови удари, освен ако американски сили или кораби не бъдат атакувани първи.
Това обаче изглежда като класическото „войната свърши, но бомбардировачите остават наблизо“. Особено когато Пентагонът вече подготвя резервно име за следващата фаза.
Защо това има значение?
Смяната на името може да изглежда като технически детайл, но всъщност показва нещо по-голямо: администрацията на Тръмп очевидно иска максимална свобода за нови удари срещу иранския режим без продължителни битки с Конгреса.
А в Техеран добре разбират този сигнал. Режимът на аятоласите може да говори за „съпротива“, но реалността е, че иранската военна инфраструктура вече понесе сериозни щети, а американското присъствие в региона остава масивно.
При подобна ситуация едно крехко примирие лесно може да се превърне в пауза между две въздушни кампании.
