Генералният секретар на НАТО Марк Рюте предлага държавите от алианса ежегодно да отделят по 0,25% от своя БВП за подкрепа на Украйна. Идеята е била обсъдена на закрито заседание на посланиците на НАТО в края на април като част от подготовката за юлската среща на върха в Турция.
Според източници на Politico целта е помощта за Киев да стане „последователна и предсказуема“, а не да зависи от политическите настроения във всяка отделна столица. С други думи — вместо ежегодния ритуал „кой колко ще даде и кой пак се крие зад пердето“, НАТО търси по-ясна формула.
Ако предложението бъде прието, годишната помощ за Украйна може да достигне около 143 милиарда долара. Това би означавало почти тройно увеличение спрямо сегашните нива.
Северът плаща, Югът се ослушва?
Идеята на Рюте идва и заради растящото раздразнение между самите съюзници. Данни на аналитичния център в Кил показват, че скандинавските държави отделят значително повече спрямо размера на икономиките си, докато част от Южна Европа остава доста по-предпазлива. Големите западноевропейски държави са някъде по средата — помагат сериозно, но без особена еуфория.
Разбира се, предложението вече среща скептицизъм. Източници твърдят, че представители на Франция, Обединеното Кралство и други страни не са особено въодушевени. Причината е проста: всяка фиксирана схема означава дългосрочен финансов ангажимент, а това невинаги звучи добре пред избирателите.
Идеята реално тръгна от Киев
Още през миналата година украинският президент Володимир Зеленски предложи партньорите да насочват по 0,25% от БВП към украинската отбранителна индустрия. Киев отдавна настоява помощта да бъде не само мащабна, но и предвидима — защото войната не работи на принципа „ще видим догодина“.
През 2025 г. Украйна е получила около 45 милиарда долара военна помощ. В сумата влизат както доставки на оръжие, така и инвестиции в украински военни предприятия.
Междувременно Европа и Канада вече харчат по около 1 милиард евро месечно за закупуване на американско оръжие за Украйна чрез програмата PURL. Тя беше създадена след като президентът Доналд Тръмп отказа Вашингтон да продължи безвъзмездната военна помощ в стария ѝ вид.
Схемата работи сравнително прагматично: Киев изпраща списък с нужните оръжия, а европейците плащат сметката на американската военна индустрия. Накратко — трансатлантическа солидарност, но с фактура.
