Докато светът гледа към Близкия изток, зад затворени врати Вашингтон оказва натиск върху Гренландия, който все повече прилича не на „партньорство“, а на опит за дългосрочно подчинение. Според публикация на The New York Times, администрацията на Доналд Тръмп от месеци води конфиденциални преговори с властите в Дания и правителството на острова.
Темата временно изчезна от заглавията заради войната с Иран, но зад кулисите апетитът към Арктика очевидно не е изчезнал. И то никак.
„Само едно парче лед“? Всъщност – военен и икономически контрол
Според информацията, САЩ настояват за промяна на старо военно споразумение, което да позволи безсрочно присъствие на американски войски на острова – дори ако Гренландия един ден стане независима държава.
Паралелно с това Пентагон вече подготвя разширяване на военната инфраструктура. Американски офицери са инспектирали летища от времето на Втората световна война, пристанища и потенциални места за нови бази.
Вашингтон също така настоява за право на вето върху големи инвестиционни сделки в Гренландия, за да блокира достъпа на Русия и Китай до региона. А причината е очевидна – островът разполага с огромни залежи на нефт, уран, редкоземни метали и други стратегически ресурси.
С други думи: „само парче лед“, но с минерали за трилиони и ключова позиция в Арктика. Дреболия.
Независимост? Само на хартия?
Част от политиците в Гренландия вече открито предупреждават, че подобни условия биха превърнали всяка бъдеща независимост в чиста формалност.
Депутатът Юстус Хансен коментира, че ако американците получат всичко, което искат, островът може „направо да свали знамето наполовина“.
Тревогите не са само символични. Според информацията, Гренландия трябва да стане част от мащабна американска арктическа система от радари, дълбоководни пристанища и бази за специални части, свързана с обекти в Аляска и Канада.
Рюте успокои кризата, но за колко време?
Още през януари, на форума в Давос, Тръмп нарече Гренландия „наша територия“ и настоя за незабавни преговори по предаването ѝ на САЩ. Тогава генералният секретар на НАТО Марк Рюте успя временно да охлади ситуацията и да убеди Тръмп да се откаже от директни заплахи със сила.
Предложението било повече войски на НАТО и САЩ на острова вместо открит конфликт с Дания. Но според представители на Гренландия натискът не е спрял – просто е станал по-„дипломатичен“.
Арктика отново става зона на напрежение
Властите в Гренландия се опасяват, че ако конфликтите в Украйна и Близкия изток намалеят, вниманието на Вашингтон ще се върне с пълна сила към Арктика. А Москва също от години разглежда региона като стратегически приоритет.
Бившият външен министър на Гренландия Вивиан Моцфелд заявява, че островът се оказва под натиск „и от двете страни“.
Междувременно местните жители наблюдават как родината им постепенно се превръща в арктически трофей в сблъсъка между великите сили – само че без някой особено да ги пита какво точно искат те.
