Украинските сили напредват на юг от Запорожие, систематично унищожават руското снабдяване в Приазовието и превръщат Керченския мост в луксозна мишена. Москва гледа беспомощно.
Степногорск: 12 минути живот за руски щурмовак
Британският вестник „Таймс“ преди месеци публикува статистика, която звучи като черна комедия: живота на руските щурмоваци в Степногорск е около 12 минути. Влиза в селото, след дванадесет минути украински дрон го открива и толкова. За хората, изпратени там от Путин, животът не е бил особено сладък и преди — сега е станал направо невъзможен.
Украинското разузнаване — подразделение „Артан“ към Главното управление на разузнаването — публикува видеозапис, на който бойците се движат относително свободно из селото и околностите с бронирана техника. В днешна война това е рядкост, почти екзотика: ако руските дрон-оператори бяха активни, от тези машини нямаше да остане нищо. Щом не са реагирали — или са унищожени, или са заглушени с РЕБ. Краят е един и същ.
Руските групи в Степногорск явно не са очаквали нито бронетехника, нито такава интензивност на удара. Освен това — и това не е никаква тайна — по тези позиции Русия отдавна праща не своите „най-добри хора“. Елитът е съсредоточен към Славянск и Краматорск. Запорожкото направление получава онова, което е останало.
Мелитопол на прицел: какво се случва, когато главният логистичен възел спре да работи?
Украинските сили не просто напредват — те методично режат снабдяването. Дроновете със среден обсег са обявили истинско сафари на руския транспорт по пътищата северно от Мелитопол. Унищожава се буквално всичко, което се движи. Резултатът: руските предни части са отрязани от снабдяване, а условията за украинско настъпление са вече налице.
Дори авторитетни руски военни блогъри — т.нар. Z-блогъри, не точно критици на Кремъл — са принудени да признаят реалността. Един от тях пише: „Зимното условно настъпление в посока Запорожие за 7 месеца не донесе резултат, въпреки че всички възможности за това съществуваха. 108-и и 247-и десантно-щурмови полкове не могат безкрайно да изпълняват невъзможни задачи.“ Невъзможната задача е ясна: да настъпват и да държат отбрана без никакво снабдяване.
Руското командване сега изтегля части от Херсонското направление и ги хвърля под Запорожие, за да запълни дупката на участък с дължина едва 30 километра. Но без възстановяване на снабдяването тези мерки едва ли ще дадат резултат. Същият Z-блогър го обобщава лаконично: „Мъртъв участък от фронта. Нямам какво да добавя.“
Украйна постепенно — не светкавично, но уверено — се приближава до позиции, от които Мелитопол влиза в устойчив обсег на дронове и ракетни системи. Мелитопол е главният логистичен център на окупираното Приазовие. Когато той бъде поставен под постоянен огън, движението на военни товари в целия регион или ще спре, или ще стане изключително рискова авантюра.
КАБ: евтина бомба, скъп проблем за Русия
Украинското министерство на отбраната представи първата украинска коригируема авиационна бомба (КАБ) — стара съветска бомба, модернизирана с малки крила, елементарен двигател и модул за прецизно насочване. Цената на надграждането при масово производство: няколко хиляди долара. За сравнение — крилата ракета струва над половин милион.
Резултатът от ъпгрейда е непропорционално внушителен: точно оръжие, способно да измине близо 100 километра, практически невидимо за ПВО, с 250 килограма взривно вещество. Три-четири такива бомби са достатъчни, за да унищожат почти всеки мост — с изключение на най-масивните конструкции.
И тук идва логичният въпрос: нима руската ПВО не може да спре украинските самолети, изстрелващи тези бомби? Теоретично — да. Практически — изключително трудно. Над окупираните територии от Крим до Мариупол постоянно патрулират украински дронове от типа „Хорнет“ и подобни. Целта им номер едно са именно руските ПВО-комплекси. Всеки ден украинците намират и унищожават средно по два-три такива комплекса. Ако руската ПВО реши да работи на пълни обороти и да активира радарите — ще издаде позициите си и ще бъде унищожена още по-бързо. Русия е в капан от собственото си ПВО.
Керченският мост: некролог с отворена дата
Успоредно с настъплението на мелитополско направление, украинските дронове ежедневно атакуват руски военни кораби и наземни ПВО-позиции в Крим — особено около Керченския мост.
Руска военна блогърка описа нощен морски бой от 30 април в стил, за който дори авторите на евтини исторически романи биха се засрамили: руски патрулен катер срещу десет украински безпилотни плавателни съда, в три часа нощем — часът на Антихриста, неговата обратна страна спрямо смъртта на Христос, и прочее. Катерът се е „пожертвал“ и „спасил моста“.
Реалността е по-прозаична: украинските морски дронове не са плавали да взривяват моста — те са ловували руските гранични катери. Единият от тях са настигнали и потопили заедно с екипажа. Войната по море има свои сурови правила и за военния моряк това е достатъчно обичаен изход.
Важното не е патосът на Z-блогърите, а фактът: украинските дронове системно изчистват защитата около Керченския мост, правейки използването му все по-рисково. Друг руски блогър пише директно: „Кримският мост е затворен от 2:00 часа нощем и до момента. Очевидно така ще бъде целия сезон. Те ясно са взели курс към парализиране на движението към Крим.“
Крим като „куфар без дръжка“ — и какво означава това за Путин
Стратегията е вече ясно четима: украинската армия работи системно едновременно от север — откъм Запорожие, и от югоизток — откъм Керченския мост, за да отреже Крим от всякакво снабдяване. Вътре в полуострова непрекъснато се удрят ПВО-системи, радари, летища, нефтохранилища и логистична инфраструктура.
Целта, изглежда, не е непременно физическото превземане на Крим с десант — това би било твърде рисковано и излишно. Целта е да се превърне полуостровът в огромна бездънна яма, в която Русия трябва да хвърля колосални ресурси само за да поддържа минимален живот. От 100 цистерни с гориво, изпратени към Крим, най-много да пристигнат 50. Останалите ще бъдат унищожени по пътя. Курортният сезон ще бъде разстроен от постоянни удари. За да се защити полуостровът от въздуха, ще трябват скъпи ПВО-системи — а те постоянно се унищожават.
Москва ще трябва да влива трилиони рубли само за да се преструва, че всичко е наред.
Рейтингът на Путин тръгна по пътя на Горбачов
На този фон идва и вътрешнополитическото измерение. Официалният руски социологически център ВЦИОМ — не някакви „чуждестранни агенти“, а държавна структура — отчита най-силния за осем години ръст на недоволство от управлението на Путин. Към края на април делът на гражданите, недоволни от вътрешната политика, е достигнал 36% — максимум от декември 2021 г. насам. Онези, на които всичко им харесва, са едва 32%. Недоволството расте бързо и равномерно — във всички социални групи, без изключение.
Руски управници с падащ рейтинг имат исторически само един изход от кризата: нова война. Путин обаче вече воюва. Следващата стъпка — ако иска да отклони вниманието — би трябвало да е атака срещу някоя европейска страна. Или пък — при достатъчно тежко поражение на фронта — дворцов или военен преврат. Руското общество, изглежда, вече е психологически готово за смяна на диктатора.
Историята е видяла края на Горбачов и Елцин — и двамата поддържани от мнозинството в началото, и двамата с рейтинги от 2-3% в края. Когато руски самодържец стъпи на тази наклонена плоскост, слизането от нея е почти невъзможно.
Анализът е базиран на публично достъпни данни и изявления на украински и руски военни източници към 18 май 2026 г.
