„Победата“ става все по-скъпа
За пръв път депутат от руската Държавна дума публично призна нещо, което Кремъл от месеци се опитва да прикрива с пропаганда и патриотични концерти: руската икономика започва да издъхва от войната срещу Украйна.
Депутатът от Комунистическата партия Ренат Сулейманов призова за „възможно най-скорошно приключване“ на т.нар. „специална военна операция“, защото страната няма да издържи дълго сегашното ниво на военни разходи.
В интервю за сибирското издание „Континент Сибирь“ той посочва, че около 40% от федералния бюджет вече отиват за отбрана и сигурност. И задава въпрос, който в днешна Русия звучи почти като ерес:
„За какво развитие, инвестиции и капиталовложения можем да говорим?“
Танковете не пълнят хладилника
Сулейманов директно признава очевидното — танковете и снарядите не създават нормална икономика. Те не подобряват живота на населението, не повишават стандарта и не носят реално потребление.
Да, военните заводи работят на три смени. Да, статистиката изглежда „героична“. Но когато държавата произвежда основно оръжия вместо технологии, жилища, инфраструктура и бизнес, резултатът е инфлация, дефицити и икономика на военни релси. Нещо, което СССР вече веднъж демонстрира с катастрофален финал.
Кремъл харчи като за последна война
Според руския бюджет за 2026 г. военните разходи ще достигнат почти 13 трилиона рубли. Ако се добавят сигурността и силовите структури, сумата набъбва до 16,84 трилиона рубли — около 38% от целия бюджет.
За сравнение — преди пълномащабната инвазия през 2021 г. този дял е бил 24%.
Социалните разходи междувременно се свиват драматично — от над 38% преди войната до едва 25% сега. С други думи: по-малко пари за пенсии, здравеопазване и образование, но повече за ракети, дронове и репресивен апарат. Класическа рецепта на авторитарен режим, който води дълга война.
А икономиката? Вече влиза на червено
Проблемът вече не може да бъде скрит дори с манипулирана статистика.
За първите четири месеца на годината бюджетният дефицит е достигнал 5,88 трилиона рубли — почти 3 трилиона повече спрямо същия период миналата година. Това вече надхвърля планирания годишен дефицит.
Руският БВП през първото тримесечие дори е започнал да се свива — с 0,2%, а спадът в несуровинните отрасли достига 0,7%.
Правителството на Владимир Путин вече понижи прогнозата си за икономически растеж до едва 0,4%. Това е десетократно по-слаб ръст спрямо темповете от 2023–2024 г., когато военната икономика все още беше подхранвана от резерви, високи цени на петрола и масирано държавно харчене.
При по-ниски цени на нефта Москва дори допуска нов спад на икономиката — първи от 2022 г. насам.
Все повече пукнатини в официалния разказ
Особено показателно е, че подобни думи идват не от опозиционер или независим икономист, а от депутат в системата.
Кремъл продължава да повтаря, че санкциите „не работят“ и че Русия „успешно се адаптира“. Но когато дори хора от Думата започнат да говорят за непосилни разходи и нужда войната да приключи бързо, това показва, че напрежението вътре в системата расте.
Защото пропагандата може да рисува безкрайни „победи“, но бюджетът — за разлика от телевизията — не лъже.
