Европейският съюз все по-ясно показва, че парите и „ценностите“ вече вървят в пакет. Държави, които поддържат тесни връзки с Русия или Иран, могат да се окажат с доста по-труден достъп до европейско финансиране. Посланието дойде директно от Кая Калас по време на среща на министрите по развитието в Брюксел.
Според нея ЕС трябва да има свободата да преразглежда отношенията си с партньори, които подкрепят режими като тези в Москва и Техеран. И преведено от брюкселски дипломатически език: „Не може да взимате европейски милиарди, докато едновременно помагате на противниците на Европа.“
Помощ или инструмент за влияние?
Изказването идва в момент, когато Брюксел подготвя мащабната инвестиционна програма Global Gateway с бюджет от около 300 милиарда евро. Идеята е ЕС да финансира инфраструктура, енергетика, дигитални мрежи и суровини в развиващи се държави — най-вече в Африка, Азия и Латинска Америка.
Еврокомисарят Йозеф Сикела също беше пределно ясен: външната политика не може да бъде „сантиментална“. Според него инвестициите вече са оръжие за влияние, а европейските компании трябва да получават приоритет при проектите, финансирани с пари от ЕС.
С други думи — Брюксел окончателно прие, че светът не е семинар по добри намерения, а доста по-грубо място, където Китай строи пристанища, Русия продава оръжия, а Иран изнася тероризъм и дронове.
Африка – голямата битка за влияние?
Основният фокус на европейските инвестиции остава Африка. Сред ключовите партньори са Египет, Кения, Нигерия, Южна Африка, Мароко, Сенегал и Тунис.
В Азия Брюксел инвестира в Индия, Индонезия, Виетнам, Филипини и Бангладеш, а в Латинска Америка — в Бразилия, Мексико, Колумбия, Чили и Перу.
Проектите се реализират основно чрез Европейска инвестиционна банка, която предоставя кредити и гаранции.
Но няма ли това да отблъсне част от света?
В самия ЕС вече има опасения, че прекаленото обвързване на помощта с политически условия може да даде подарък на Китай и Русия. Ако Брюксел започне твърде агресивно да поставя ултиматуми, някои държави просто могат да потърсят финансиране другаде.
Проблемът за Европа е, че Пекин не задава неудобни въпроси за демокрация, човешки права или международен ред. Москва също няма подобни скрупули — стига срещу това да получи политическо влияние, суровини или военни партньорства.
Изглежда ЕС постепенно преминава към по-твърд подход: „или сте стратегически партньор, или няма как да очаквате безкрайни европейски милиарди“. А това вече е доста различен тон от стария брюкселски модел на чекове без особени условия.
