Газът поевтинява, гордостта — не толкова
Преди да се качи на самолета за Пекин, Владимир Путин направи това, което прави всеки уважаващ себе си диктатор, когато отива да моли господаря си за услуга — донесе подарък. Само дето подаръкът не е негов. Той е на руските данъкоплатци и акционерите на „Газпром“, ако изобщо някой все още смята, че там има независими акционери.
Според макропрогнозата на руското Министерство на икономическото развитие до 2029 г., публикувана точно седмица преди визитата в Пекин, догодина Китай ще плаща по „Сила Сибири“ едва 223,9 долара за хиляда кубометра газ — най-ниската цена от 2021 г. насам. За сравнение: другите клиенти на „Газпром“ в чужбина плащат средно 336,3 долара, тоест с 34% повече. С други думи, Китай получава значителна отстъпка само защото е готов да търпи Москва като партньор.
Спадът спрямо тази година е около 14%. И докато „Газпром“ отчита резултати за 2024 г., които са най-лошите от 1985 г. насам, а износът е паднал до малко над половината от довоенните нива, Кремъл заложи в бюджета си ново поевтиняване за следващите три години. Оптимизмът, така да се каже, е планиран.
Тръбопроводът, за който Пекин не бърза
На фона на всичко това преговорите за „Сила Сибири-2″ продължават да се въртят в кръг вече над десет години. Китай иска цена, близка до вътрешноруската — около 50 долара за хиляда кубометра. Това е приблизително седем пъти по-малко от сумата, която другите чуждестранни клиенти на „Газпром“ плащат в момента. Москва, разбира се, не е готова за такъв сценарий. Поне засега.
Прогнозата на Министерството на икономиката потвърждава недвусмислено: „Сила Сибири-2″ няма да заработи до края на десетилетието. Си Дзинпин очевидно е научил, че търпението е безплатно — за разлика от руския газ.
Русия иска пари от Китай за път до Иран и Афганистан — звучи като начало на виц, но не е
Ако поевтиняването на газа е деликатната част от визитата, то молбата за строителен кредит е по-директната. Вицепремиерът Марат Хуснулин обяви на икономическия форум „Русия — ислямският свят“ в Казан, че Москва иска Пекин да участва и финансово, и технически, в строителството на автомагистрала покрай Каспийско море. Трасето минава през Казахстан, Туркменистан, достига до Иран и оттам се разклонява към Афганистан и Пакистан.
Маршрутът е известен като източното рамо на коридора „Север — Юг“, обсъждан от Москва вече повече от 20 години. Цената му се оценява на около 40 милиарда долара. Русия разчита на китайски капитал, китайски технологии и финансиране от китайски държавни банки, включително Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции.
Причината за спешността е банална: след 2022 г. Москва се озова принудена да преориентира търговията си. Преди войната около 40% от руските износни товари са минавали през страни, които Кремъл днес официално нарича „недружествени“. До 2024 г. тази цифра е паднала до 20–25%, а трафикът през Иран и Централна Азия се е удвоил. Властите имат амбицията да вкарат 80% от товарите през „приятелски“ коридори — само дето парите за инфраструктурата ги няма.
Може ли Пекин да откаже?
Китай вече инвестира активно в транспортни проекти в Казахстан, Узбекистан и Туркменистан в рамките на своята инициатива „Един пояс — един път“. Новият руски коридор би се вписал логично в тази мрежа — но при едно условие: Пекин сам да реши дали е изгодно и при какви условия. А Си Дзинпин не е известен с това, че дава пари без да иска нещо в замяна.
За Москва картината е ясна: санкциите са отрязали западните пазари и западното финансиране, икономиката скърца, „Газпром“ трупа загуби, а единственият крупен партньор, готов да разговаря, е Китай. Цената на това партньорство очевидно се плаща на вноски — всеки път малко повече.
Споразумението за коридора „Север — Юг“ е подписано от Русия, Индия и Иран още през 2000 г. с идеята да прекара транзитни товари от Персийския залив и Южна Азия — през Русия — до Европа. Европа вече не е в уравнението. Иран е под санкции. Индия гледа с интерес, но без бързина. Остава Китай, който знае, че е последният на опашката — и съответно се държи като такъв.
Статията е базирана на данни от макропрогнозата на руското Министерство на икономическото развитие до 2029 г. и изявления на вицепремиера Марат Хуснулин.
