Международната агенция по енергетика предупреди (IAE), че световният петролен пазар може да навлезе в „червената зона“ още през юли и август. Причината според ръководителя на агенцията Фатих Бирол е комбинацията от силното лятно търсене, липсата на нови доставки от Близкия изток и намаляващите резерви.
По думите му, светът е посрещнал кризата около войната с Иран с известен излишък от петрол, който временно е омекотил удара. Сега обаче запасите започват да се топят. Именно затова още през март страните от агенцията координирано освободиха 400 милиона барела от стратегическите резерви — най-голямата подобна операция в историята. В момента тези количества продължават да навлизат на пазара с темп от около 2,5 до 3 милиона барела дневно.
Бирол подчерта, че агенцията е готова и на нови интервенции при нужда.
Но има ли и изкуствено „напомпване“ на цените?
Покрай подобни апокалиптични предупреждения все по-сериозно стои въпросът дали част от политиците, чиновниците и анализаторите не помпат съзнателно цените чрез драматични изявления. Пазарът на петрол отдавна не реагира само на реални доставки и потребление, а и на страх, очаквания и медийна истерия. А когато високопоставени фигури започнат да говорят за „червени зони“, „глобални шокове“ и „безпрецедентни рискове“, борсите реагират мигновено.
Удобно се пропуска един фундаментален факт — при прекалено високи цени потреблението неизбежно започва да спада. И то не някъде другаде, а най-вече в бедните държави от Азия, Африка и Латинска Америка, където икономиките буквално зависят от евтините горива. Там свръхскъпият петрол не означава просто по-скъп бензин, а транспортни кризи, скок на цените на храните и срив на цели отрасли.
Кой разследва борсовите спекулации? Никой.
Още по-интересно е друго — институциите, които би трябвало да следят за манипулации и спекулативно влияние върху пазарите, демонстрират почти пълно мълчание. Ако изпълнителен директор на малка компания направи изявление, което рязко движи акции, регулаторите често реагират светкавично. Но когато високопоставени международни представители разпространяват тревожни сценарии, които изстрелват петрола нагоре, внезапно никой не вижда проблем.
Разбира се, риск за доставките има. Войната около Иран и напрежението в Ормузкия проток са реални фактори. Но също толкова реална е и зависимостта на финансовите пазари от психологията и страха. А когато паниката започне да се превръща в инструмент за движение на цени, границата между предупреждение и пазарна манипулация става доста размита.
Скъпият петрол удря не само враговете на Запада
Има и още един неудобен момент. Продължително високи цени на петрола пълнят хазните именно на режими като Русия и Иран. Колкото повече расте цената, толкова повече приходи влизат в държави, срещу които Западът уж води политика на натиск и санкции. Получава се своеобразен парадокс — публично се говори за ограничаване на диктатурите, а междувременно скъпият петрол им носи огромни допълнителни приходи.
Пазарът очевидно навлиза в напрегнат период. Но зад драматичните прогнози все по-често прозира и нещо друго — огромна финансова изгода за определени играчи. А когато страхът започне да носи милиарди, той бързо се превръща в най-скъпата суровина на пазара.
