Украйна тръгна да си събира сметката
Съд в Казахстан разреши на Нафтогаз да пристъпи към арест на активи на Газпром в страната по иск за 1,4 милиарда долара. Решението е пореден тежък удар по руската газова компания, която след началото на войната срещу Украйна постепенно се превърна от „енергиен гигант“ в юридически клиент на половин Европа.
Председателят на украинската компания Сергей Корецкий определи решението като първия публичен случай, в който чуждестранен съд позволява принудително изпълнение на арбитражното решение срещу „Газпром“ в отделна юрисдикция. С други думи — Киев вече не просто печели дела, а започва да търси къде реално има какво да вземе.
Как започна спорът?
Конфликтът между двете компании е свързан с договора от 2019 година за транзит на руски газ през украинска територия. След руската инвазия през 2022 година транзитът през станция „Сохрановка“ в окупираната част на Луганска област бе прекратен, но доставките през „Суджа“ продължиха.
Според „Нафтогаз“ обаче Газпром е спрял да плаща пълния размер на договорените транзитни такси. През септември 2022 година украинската страна започна арбитраж в Швейцария, а през юни 2025 година съдът задължи руската компания да плати 1,4 милиарда долара плюс съдебните разходи.
Москва опита да оспори решението, но Федералният съд на Швейцария окончателно потвърди присъдата през март 2026 година.
Само един иск ли е проблемът?
Съвсем не. Според изчисления на Reuters общите претенции срещу Газпром от бивши европейски партньори вече достигат поне 19,5 милиарда евро.
Сред компаниите, завели дела срещу руския монополист, са:
- Gasum
- Engie
- Eni
- OMV
- RWE
- Unipro
- DEPA
и още редица европейски оператори и енергийни дружества.
Причината е сходна навсякъде — нарушени договори, спрени доставки и неизпълнени задължения след решението на Путин да използва газа като инструмент за шьнтаж. Оказа се, че когато превърнеш търговските договори в оръжие, рано или късно пристигат и съдебните изпълнители.
Защо решението на Казахстан е важно?
Досега много от арбитражните победи срещу Газпром оставаха предимно на хартия. Истинският въпрос беше дали съдилища в други държави ще разрешат реално замразяване и конфискация на активи.
Решението на казахстанския съд показва, че подобен процес вече започва. Това създава опасен за Москва прецедент: ако една държава позволи принудително изпълнение, други могат да последват примера ѝ.
А за „Газпром“ проблемът не е само финансов. Компанията дълги години беше основен инструмент на Кремъл за влияние в Европа. Днес обаче все по-често присъства не в новини за рекордни печалби, а в съдебни регистри и арбитражни решения.
