Председателят на сръбския парламент Ана Бърнабич направи изненадващо директно изказване, което трудно ще бъде посрещнато с овации в Кремъл. По време на форума GLOBSEC в Прага тя заяви, че Сърбия не смята Русия за „братска държава“ и определи войната срещу Украйна като „чист акт на агресия“.
Бърнабич подчерта, че контактите между Александър Вучич и диктатора Владимир Путин не означават специални отношения между двете държави. Тя дори посочи, че и други европейски лидери разговарят с Кремъл, включително Роберт Фицо.
Край на „славянското братство“?
Изказването е особено показателно на фона на дългогодишния опит на Белград да балансира между Европейски съюз и Москва. В продължение на години сръбските власти поддържаха удобната формула „и с Брюксел, и с Кремъл“, но явно натискът става все по-труден за игнориране.
Бърнабич припомни, че Сърбия е подкрепила изключването на Русия от Съвета на ООН по правата на човека и че Белград уважава териториалната цялост на Украйна. Единствената причина страната да не наложи санкции срещу Москва според нея е историческата травма от санкциите срещу бивша Югославия през 90-те години.
Тя дори отбеляза, че икономическите отношения с Русия са далеч по-скромни, отколкото често се представят, и отстъпват на търговията с Босна и Херцеговина. Което е неприятен факт за руската пропаганда, обичаща да рисува Сърбия като последния верен бастион на Москва на Балканите.
НАТО вече не е „абсолютното зло“?
През май Сърбия за първи път участва в съвместни военни учения с НАТО. Официално — за обмен на опит и укрепване на сътрудничеството в рамките на програмата „Партньорство за мир“. Неофициално — още един сигнал, че Белград внимателно измества курса си.
Вучич продължава да говори за „военен неутралитет“, но когато една държава преговаря за членство в ЕС, получава стотици милиони евро европейска помощ и едновременно провежда учения с НАТО, картината става доста ясна. Особено след като Брюксел вече замрази част от финансирането заради проблеми с демокрацията и близостта на сръбските власти с Москва.
А улицата какво казва?
Междувременно напрежението вътре в самата Сърбия расте. На 23 май десетки хиляди протестиращи излязоха по улиците на Белград с искане за предсрочни избори и край на повече от десетилетното управление на Вучич.
Според данни на граждански организации в демонстрациите са участвали над 100 хиляди души, докато полицията — както обикновено при такива ситуации — видя значително по-малко хора. Имаше арести, сълзотворен газ и шумови гранати — класическите „аргументи“ на властта, когато гражданите станат прекалено шумни.
Всичко това показва, че Сърбия влиза в период, в който старото лавиране между Изтока и Запада започва да се пропуква. А в Кремъл вероятно вече гледат към Белград с доста по-малко романтика и доста повече подозрение.
