Путин обеща „жестоко отмъщение“. Изпрати всичко, което имаше — включително прословутите ракети „Орешник“, създадени в съветско време за ядрени бойни глави. Резултатът? Унищожен гаражен кооператив в Бяла Църква и купища разочаровани Z-блогъри. Украйна, от своя страна, тази нощ запали стратегически нефтен терминал, от който зависи снабдяването с гориво на московските летища.
Седмицата, която накара Путин да се изчерви
Преди да се стигне до „отмъщението“, трябва да се разбере защо то изобщо беше необходимо. В рамките само на няколко дни украинските въоръжени сили нанесоха серия от удари, всеки от които по отделно би бил достатъчен за тежък PR-срив в Москва, а взети заедно — представляват истинска катастрофа.
В Снежное беше унищожено училището за оператори на дронове на полк „Ахмат“ — убити са около 60 обучаеми и инструктори, включително командирът с позивна „Бурой“. В съвременната война операторите на дронове са сред най-ценните специалисти, така че загубата на цяла школа е удар, чиито последици ще се усещат на фронта още дълго.
Малко след това украински дронове сравняха със земята щаба на контраразузнаването на ФСБ и нейния специален отряд на окупираните територии, разквартиран на Арбатската стрелка. Обектът беше защитен от зенитно-ракетна система „Панцир“ и включваше множество сгради, включително крайбрежни вили, в които предполагаемо са живели генерали и висши офицери на ФСБ. Украинското разузнаване отчете над сто убити. ФСБ, напомняме, е „любимата агенция“ на Путин — тази, от чиито редове самият той е израснал.
Следва удар по нефтохранилището „Грушовая балка“ — най-голямото в Южна Русия, критично важно за износа на петрол през Черно море. И накрая — удар по щаба и жилищата на пилотите на Центъра за безпилотни системи „Рубикон“ в Старобелск, Луганска област.
„Рубикон“ — любимата играчка на Путин, която Украйна разби
Центърът „Рубикон“ не е просто поредното военно поделение. Той не се подчинява на Министерството на отбраната, не е изграден по стандартни военни правила и се финансира директно от Кремъл с огромни суми. Путин го използва като личен дронов отряд — изпраща го там, където нещата на фронта вървят зле, като аварийна пожарно командо. С две думи: „Рубикон“ е Путиновото лично съкровище.
Москва веднага заяви, че никакъв щаб на „Рубикон“ не е имал в Старобелск и ударът уж е попаднал в общежитие на местен колеж, пълно с тийнейджъри. Самият Путин излезе лично пред камерите, за да обвини Украйна в убийство на деца. Звучи убедително — ако не беше едно малко затруднение.
При всеки предишен руски удар по граждански обект — жилищна сграда, болница, училище — в мрежата за часове се появяваха потресаващи видеа: разплакани родители, шокирани учители, оцелели ученици, все още замърсени от праха, разказващи с треперещ глас какво се е случило. Телефоните с камери са навсякъде. Скриването е почти невъзможно — а и защо би трябвало да се скрива нещо, което самата Русия определя като военно престъпление?
От Старобелск обаче — нищо. Нито едно видео с пострадали студенти. Нито един разтревожен преподавател. Нито един разплакан родител. Вместо това: руски силови оперативци с автомати през рамо, с размазани лица, изнасящи тела, увити в одеяла — хора, чиито лица са заблурени очевидно за да не бъдат разпознати. Странно поведение за обикновени спасители след трагедия с ученици. Съвсем логично поведение, ако в сградата са спали елитни дронисти на Путин.
И тъй дойде „жестокото отмъщение“ — само дето не беше особено жестоко
Под натиска на обкръжението си — ФСБ-шници, ахматовци, нефтаджии, рубиконовци — всички едновременно изискващи отмъщение, Путин обяви, че ще отговори. И тази нощ изстреля срещу Киев и Киевска област практически всичко, с което разполага.
Реалните последици от удара не са за подценяване: унищожени са Лукяновският пазар, съседен търговски център, силно е повреден входът на метростанция „Лукяновска“, пострадали са около дузина жилищни сгради. Загинали са поне двама души, десетки са ранени. Това е истинска трагедия за засегнатите хора и семейства.
Но може ли това да се нарече „страшно отмъщение“? За четири години и два месеца голяма война е имало и по-тежки обстрели — и то при положение, че Путин тази нощ пусна практически предпоследния си коз: „Орешник“. Съветска балистична ракета със среден обсег, проектирана за ядрени бойни глави, преработена в руски носител на… метални късове.
„Орешник“: свръхскъп дупкопробивач или страшно оръжие? Защо клоуните на Путин разочароваха дори Z-блогърите?
Единият „Орешник“ удари Бяла Църква — и попадна в местния гаражен кооператив. Руснаците обявиха, че са се целели в летището, но местните жители уточниха, че летището се намира на другия край на града. За втория „Орешник“, изстрелян срещу Киев — до момента не е ясно дали е попаднал изобщо в нещо, което може да се брои за цел.
Цената на един пуск: около 20 милиона долара. Ефектът: поразяващите елементи се забиват на десетина метра в земята и — толкова. Нищо не се взривява. Военна логика за подобна употреба трудно може да се намери. Срещу самолетоносач може би би имало смисъл: щяха да направят дупки и той да потъне. Срещу гаражен кооператив обаче резултатът е просто много скъпи дупки в земята.
Разочарованието сред Z-блогърите е осезаемо. Един от тях пита открито дали „Орешник“ изобщо има бойна глава, или е просто кинетичен пенетратор — „защото когато иранският хиперзвук удряше израелски цели, там винаги имаше бабах“. Друг лаконично пише „слабо“ и спира дотам. Трети иронизира: „Унищожени 500 нациста, 500 инструктори на НАТО и 20 генерала на НАТО. Красива ли е картинката? Дори взривове няма. Просто много скъпо желязо в земята заради красива картинка, на която вече никой, освен пенсионерите, не вярва.“ Дори обикновено бодрият Z-канал „Два майора“ отбеляза, че демонстрацията по Бяла Църква вместо по Киев или по поне символична цел „вече не вдъхва боен дух“.
Единственият Z-глас, който не критикува открито, е блогърът „Рибар“ — известен с връзките си с Министерството на отбраната. Той просто написа, че „Орешник“ е все още суров продукт, продължава да се доработва и изпитва, и помоли читателите да не очакват чудеса. Явно трябва да пазим ръката, която ни плаща.
Докато Путин гори гаражи, Украйна гори нефтени терминали
Същата нощ, в която Путин демонстрираше „мощта“ на „Орешник“, украински дронове запалиха нефтена помпена станция „Втори“ във Владимирска област на Русия. Без тази станция износът на нефтени продукти през пристанище Приморск (Финския залив) рязко се затруднява, а снабдяването с бензин и дизел за Московска област — също. Маневрирането с горивни ресурси за Русия вече е значително по-трудно.
Сред последствията се обсъжда сериозно дали московските летища Шереметиево, Домодедово и Внуково няма да останат без авиационно гориво. Тоест в практически смисъл Украйна тази нощ удари икономиката на Русия по начин, по който Путин не може да отговори симетрично.
Това не е изолиран случай. В окупираната част на Запорожска област, след Крим, вчера бяха въведени ограничения за продажба на бензин. Дефицитът на гориво се разширява по окупираните територии. А основният удар от спирането на руските петролни рафинерии след поредицата украински атаки тепърва предстои — когато запасите се изчерпят, след около седмица-две, точно в началото на летния туристически сезон с повишено търсене на бензин.
Кой печели и кой губи — и има ли Путин още козове в ръкава?
Картината, която се очертава след тази нощ, е показателна. Русия разполага с балистични ракети по 20 милиона долара на изстрел, способни да разрушават жилищни квартали и пазари — и с всичко това не може да наруши сериозно военния и икономическия потенциал на Украйна. Украйна, от своя страна, с дронове с несравнимо по-ниска цена, системно унищожава рафинерии, щабове, школи за дронисти и нефтени терминали, чиято загуба Русия усеща директно в горивния си баланс.
Путин е изстрелял предпоследния си коз — след „Орешник“ остава само ядреното оръжие. И дори неговите собствени пропагандни блогъри, хората, наети да намират красота в руската война, тази сутрин седят с наведени глави и пишат „слабо“.
Войната продължава. Но посоката на нейното развитие тази нощ стана малко по-ясна.
Източник: анализ на Иван Яковина руски, опозиционен журналист, 24 май 2025 г.
