Докато израелските ВВС стояха на линия с пръст на спусъка, от Вашингтон дойде командата: „Разпускайте, момчета.“
Снощи немалко хора в Израиел — и не само там — легнаха да спят с убеждението, че ще се събудят при активни бойни действия. Небето гърмеше от военни самолети, разузнавателните машини чертаеха маршрути по флайт-радарите, израелските ВВС и ПВО бяха в максимална бойна готовност. И тъкмо когато всичко сочеше към ескалация, президентът Тръмп публикува в собствената си социална мрежа Truth Social, че Вашингтон е близо до споразумение с Иран, което да сложи край на войната и ще отвори Ормузкия проток.
Тръмп съобщи, че е провел „много добри“ телефонни разговори с лидерите на страните от Залива — Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар, Бахрейн, Йордания, Египет и Турция, — а поотделно и с израелския премиер Нетаняху. Подробностите щели да бъдат обявени „в най-скоро време“.
Какво всъщност е на масата?
Нека веднага изясним едно: не става дума за финален мирен договор. Говорим за рамково споразумение — меморандум за намерения. Скица на скица. То включва:
Прекратяване на огъня за 60 дни. В рамките на първите 30 от тях страните трябва да постигнат договореност за Ормузкия проток, а до края на 60-дневния период — да уредят и ядрения въпрос. Двете блокади — иранската и американската — се вдигат едновременно, но американската чак след като Иран разминира пролива и го освободи за корабоплаване.
Икономически облекчения за Иран. Вашингтон ще предостави частично облекчение на санкциите и ще размрази някои активи. В рамките на 60-те дни ще бъде разрешена продажбата на ирански петрол — а там вече са се наредили близо сто танкера в очакване. Пълното вдигане на санкциите и окончателното размразяване на активите обаче са обвързани с финалното споразумение.
Взаимно задължение за ненападение. САЩ и техните съюзници се задължават да не атакуват Иран и неговите съюзници — включително Хизбула в Ливан. В замяна Иран и неговите терористични марионетки се задължават да не атакуват американски сили и американски съюзници.
А ядреният въпрос — просто „технически детайл“?
Държавният секретар Марко Рубио заяви, че президентът „предпочита проблемът да бъде решен от Държавния департамент, а не от военното ведомство“, и добави, че ядрените въпроси са „технически“, които „ще бъдат решени с времето“.
Технически въпроси. С времето.
Само че Иран в момента разполага с около 450 кг уран, обогатен до 60% — суровина, достатъчна за производство на около десет ядрени бойни глави, стига да се дообогати до оръжеен клас. Иранската страна устно е уверила посредниците, че няма да обогатява урана до оръжейно ниво. Устно. От Иран. Страна с богата традиция в нарушаването на ядерните си обещания още от ядрената сделка от 2015 г. насам.
Ако в края на краищата единственият реален резултат от тази война е отворен Ормузки проток, логичен е въпросът: а за какво въобще се воюваше? Преди войната проливът функционираше свободно. Разменихме блокада срещу блокада — с бонуса, че Иран публично демонстрира, че може да използва Ормуз като лост за шантаж дори без ядрено оръжие.
Нетаняху бил „в ярост“, а Хизбула се промъква в сделката
Отделна и доста симптоматична история е реакцията на Израел. Според източници, цитирани от Axios, израелският премиер Нетаняху е изразил „загриженост“ — което на дипломатически означава, че е бил бесен, — защото зад гърба му отново са се договаряли. Прекратяването на огъня се разпростира и върху Ливан, а това де факто включва Хизбула — иранския терористичен инструмент — в защитния чадър на споразумението.
Американската администрация уточнява, че ако Хизбула атакува израелски сили, се презаоръжава или разширява присъствието си в буферната зона, Израел запазва правото да реагира. Колко убедително звучи това на фона на предишния ливански опит — преценете сами.
Защо Тръмп се съгласи на това?
Въпросът е основателен, особено предвид реториката от последните месеци. Вероятното обяснение: военните не са успели да дадат ясен отговор на въпроса „Каква е точката на изход?“ Конгресът отпуска 60 дни за военни действия без специално разрешение — и ако след тях ситуацията е същата (ракети, дронове, блокиран проток), усилията са напразни. При липса на ясна победна стратегия, рамковото споразумение изглежда като по-малкото зло.
Американските военни сили — двата самолетоносача „Линкълн“ и „Джордж Буш“ с ескортите им, плюс всичко, наредено на летище Бен Гурион и останалите бази — остават в района до сключването на окончателно споразумение. Военната опция не е свалена от масата.
Иран: „Победихме!“ (публикуват мемове)
Докато американски и израелски анализатори разглеждат сделката с нескрита резервираност, иранските канали в Telegram празнуват. КСИР — терористичната гвардия на режима — публикува мемета с Тръмп, коленичил пред иранското ръководство. „Страхливият Тръмп“, „силата на нашето оръжие“ и подобни победни рефрени пълнят социалните им мрежи.
И тук се крие истинският проблем. Иран е майстор на дългата игра. Няма електорални цикли, няма смяна на власт, която да смени курса. Ядрената сделка от 2015 г. се договаряше десет години — през двама американски президента — докато Обама не подписа практически всичко, което му предложат, само за да запише постижение в резюмето си. Резултатът бе споразумение без механизъм за инспекции и без реални гаранции.
Сега Техеран явно разчита на същата стратегия: 60 дни стават 90, после идват американски междинни избори, после президентска кампания — и тихичко, на заден фон, ядреният проект върви напред.
Бонус: Активистите от флотилията и чудото на турската медицина
В края на тази поредица от сериозни теми — един по-лек, макар и показателен епизод. Про-палестинските активисти от флотилията „Самуд“, задържани от Израел, пристигнаха в Билбао, Испания, и веднага започнаха да разказват пред камери за изтезания, сексуално насилие и счупен гръбначен стълб „на три места“. Една от активистките даваше интервю, легнала на носилка с шийна яка.
Часове по-късно, след транзит в Турция, същата жена слизаше от самолета бодро и на собствени крака — без яка, без носилка, с вида на напълно здрав човек. Дали е чудо на турската медицина, или просто нагледна илюстрация как се произвежда пропаганда — отговорът е очевиден.
Споразумението все още не е подписано. Американските сили остават в региона. Ядреният въпрос остава открит. Иран продължава да смята, че е спечелил. А светът чака да разбере дали 60-те дни ще са начало на нещо реално — или просто поредната глава от безкрайния преговорен сериал.
