Докато Русия бавно се самоунищожава, Путин се грижи преди всичко за едно — собствената си глава. Буквално.
Историческият урок: Сталин оцелява дори от собствените си провали
За да разберем защо Путин все още е жив и на власт въпреки всичко, което натвори, трябва да погледнем назад — към един друг параноичен диктатор, когото историята познава добре.
Когато нацистка Германия нападна Съветския съюз, Сталин — архитектът на пакта с Хитлер и съавторът на Втората световна война — се скрил в дачата си в Кунцево, парализиран от страх. Политбюро пристигнало при него. Сталин бил убеден, че идват да го арестуват. Вместо това — буквално пълзели на четири крака и го молели да поеме командването на войната, която самият той беше причинил. Простили му го. Напълно.
Краят на Сталин дойде не заради престъпленията му — а заради болестта му. Берия просто изчакал удобния момент. Ситуацията осигурила алиби. Смъртта дошла с помощ, но историята я записала като природна.
Моралът на историята е прост и жесток: в руската система диктаторът не пада заради провалите си. Пада само когато физически вече не може да се задържи.
18-те процента, които пазят трона
Може ли изобщо някой от обкръжението на Путин да посегне срещу него? Теоретично — да. На практика — не.
Около 18% от руското население са преки икономически облагодетелствани от вертикалата на Путин. Олигарси, лични телохранители, шофьори, пилоти, министри — цялата феодална пирамида, чието благополучие зависи пряко от физическото оцеляване на господаря. Не случайно голяма част от руските губернатори са бивши лични охранители на Путин — първо пазели леглото му, после получиха губерния в управление. Средновековието, но с ядрени оръжия.
Федералната служба за охрана е изведена от ФСБ и работи единствено за опазването на един-единствен човек. Тези хора нямат никакъв интерес да допуснат нещо да се случи с Путин — защото с него пада и тяхното царство.
Путин може да загуби войната в Украйна. Може да превърне Русия в суровинен придатък на Китай. Но едно не може да си позволи — да загуби личната си безопасност. Защото е страхливец. И като всеки страхливец от ранга на диктатор, последните 25 години прекарва в маниакална самозащита — медикаментозна, охранителна и параноична.
Единственият сценарий, при който Путин наистина пада
И все пак — съществува ли сценарий, при който краят на Путин е неоспорим?
Представете си 9 май, Червения площад. Путин, седнал на трибуната — защото вече не стои добре прав, което само по себе си говори достатъчно — приема поредния парад. Журналисти от Associated Press и Al Jazeera снимат на живо. Около него са наредени лидерите на Зимбабве, Уругвай и останалите „стратегически партньори“ на режима — живи щитове с дипломатически паспорти. И точно тогава украински дрон изпълнява задачата си с хирургическа точност.
В такъв момент руската пропаганда не би могла да каже „беше двойник“ — защото целият свят го е гледал в реално време. Не би могла да каже „жив е“ — защото доказателствата са неоспорими. Тогава и само тогава системата би трябвало да предяви следващия — Патрушев, Мишустин, някой друг от онази богата реколта от посредствени апаратчици, която Русия отглежда толкова грижливо.
В останалите случаи — Путин ще живее. Докато тялото му издържи. А Русия ще потъва.
Москва гори, Путин чака безсмъртие
Дъщеря му се занимава с изследвания в областта на дълголетието. Всички диктатори обичат да живеят вечно — Путин не прави изключение. Краката му се подгъват, речта му куца, походката му в Китай предизвика повече коментари от самата среща със Си. Но той още е там.
И докато той е там — Русия ще продължава да изчезва. Без Москва, без бъдеще, без достойнство. Само с един старец на трибуната, който се е убедил, че е незаменим.
История познава такива хора. Тя обикновено им отрежда неприятен финал. Просто понякога се бави.
Статията е базирана на анализ на руския журналист и коментатор Сергей Асланян.
