Русия отново показа какво значи „благодарност към успешните хора“. Ако си изградил технологична империя, инвестирал си стотици милиони в стартъпи и си помогнал за създаването на компании, които реално работят, значи рано или късно ще те обявят за „екстремист“. Особено ако не аплодираш войната достатъчно ентусиазирано.
Точно това се случи с руския IT инвеститор Александър Галицки. Московският съд окончателно подкрепи решението на прокуратурата да обяви него и фонда Almaz Capital за „екстремистко обединение“. А активи за около 8 милиарда рубли вече потеглят към държавната касичка. Или по-точно — към правилните държавни ръце.
От венчърен капиталист до „враг на народа“
Обвиненията звучат като сюжет от късен съветски сериал. Според прокуратурата, след анексията на Крим през 2014 г. фондът започнал да изтегля инвестиции от Русия и да се ориентира към Запада. Представете си ужаса — инвеститор решил, че санкционирана държава с непредсказуема съдебна система може би не е най-романтичното място за бизнес.
След 2022 г. ситуацията станала направо непростима. Властите твърдят, че фондът е инвестирал над 50 милиона долара в украински компании, включително такива, разработващи дронове и технологии за отбрана. За Кремъл това автоматично превръща всеки предприемач в персонаж от раздела „екстремизъм“.
Самият Галицки отрича обвиненията и твърди, че е инвестирал единствено в граждански проекти. Но в днешна Русия подобни подробности имат приблизително същата тежест като касова бележка в ураган.
А защо „патриотът“ избягал?
Прокуратурата дори театрално попита в съда защо Галицки е напуснал Русия с холандски паспорт през Беларус, ако бил „патриот“. Въпросът звучи почти трогателно. Особено на фона на държава, която първо ти конфискува активите, после те обявява за екстремист, а накрая се възмущава, че не си останал доброволно да чакаш да те набута и в затвора или да те „самоубие“, хвърляки те от висок етаж.
Допълнителен драматизъм внесе и твърдението, че преди да напусне, бизнесменът теглел милиарди от сметки в Газпромбанк. Което в Москва явно се счита за подозрително поведение. Нормалният човек, разбира се, би оставил всичко спокойно да бъде конфискувано.
Как държавата „спасява“ бизнеса
Най-интересната част идва след национализацията. Активите на Галицки започват да преминават към Ростех — любимият държавен октопод, който поглъща всичко ценно, останало в руската икономика.
Сред „спасените“ активи са платформата CarPrice и дялове в разработчика С-Терра. Заедно с още десетина компании. Разбира се, всичко това официално не е грабеж, а „защита на държавните интереси“. В Русия има специален талант да преименува рейдърството и експроприяцията на патриотизъм.
Посланието към IT сектора: „Бягайте по-бързо“
Историята на Галицки е показателна за новата руска реалност. Десетилетия наред Кремъл се опитваше да убеждава света, че иска модерна технологична икономика. После започна войната и внезапно се оказа, че най-опасният човек не е корумпираният чиновник, а предприемачът с международни контакти и втори паспорт.
Резултатът е предвидим: инвеститорите бягат, талантите изчезват, а държавните корпорации прибират остатъците като гладни чайки на пристанище.
И после същите хора се чудят защо руската „иновативна икономика“ все повече прилича на музей на съветските илюзии.
