Иранският режим отвори нов фронт на напрежение в Персийския залив, след като Корпусът на стражите на ислямската революция (КСИР) атакува американска база в Кувейт. Ударът идва само часове след нова американска операция срещу ирански военен обект в района на Ормузкия проток — място, през което минава огромна част от световния петролен износ.
Според Reuters и CNN, през нощта на 28 май американските сили са нанесли удари по обект край Бендер Абас, използван за управление на ударни безпилотни апарати. По данни на американската администрация, четири ирански дрона са били свалени, а наземната станция за управление на пети БПЛА е унищожена преди изстрелването му.
Вашингтон твърди, че операцията е била „чисто отбранителна“ и е целяла защита на американски военни и търговски кораби в района на Ормузкия проток. От Белия дом подчертават, че действията са били ограничени и съобразени с режима на прекратяване на огъня, който Техеран сам започна да тълкува доста творчески.
Защо Кувейт се оказа под удар?
Малко след американската операция армията на Кувейт съобщи, че системите за противовъздушна отбрана прехващат „враждебни“ ракети и дронове. Властите призоваха населението да спазва инструкциите за сигурност, а експлозиите над страната са били резултат от прихващанията.
Почти едновременно КСИР обяви, че е нанесъл удар по американската авиобаза в Кувейт „като източник на атаката“ срещу Бендер Абас. Така Техеран на практика официално пое отговорност за ескалацията.
Ормуз отново се превръща в барутен погреб
Това не е първият подобен инцидент през последните дни. На 26 май американското Централно командване (CENTCOM) съобщи, че е атакувало два катера на КСИР и иранска зенитно-ракетна система в Бендер Абас. Според САЩ катерите са подготвяли поставяне на мини в Ормузкия проток, а ракетната установка е била насочена към американски самолети.
Техеран тогава обвини Вашингтон, че нарушава договореното през април прекратяване на огъня. Проблемът е, че иранският режим очевидно разбира „примирие“ като период, в който може спокойно да разположи още дронове и ракети.
Допълнително напрежение внесе и изявление на президента Доналд Тръмп, който отхвърли твърденията на иранските държавни медии, че Иран и Оман ще управляват съвместно корабоплаването през Ормузкия проток. Тръмп подчерта, че ключовият морски маршрут ще остане отворен и няма да попадне под контрола на режима в Техеран.
Какво следва?
Ситуацията в района става все по-опасна. Ормузкият проток е една от най-важните артерии за световната икономика, а всяка атака там моментално повишава риска от по-широк военен сблъсък и скок на цените на енергоносителите.
Иранският режим очевидно се опитва да демонстрира сила след американските удари, но едновременно с това рискува да въвлече целия регион в нова спирала на конфликти. А когато КСИР започне да говори за „отбранителни действия“, обикновено някъде вече летят дронове.
