Докато руската икономика продължава да търси „точки на растеж“ между санкциите, дефицитите и национализациите, заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков отново извади любимия кремълски реквизит – ядрените заплахи.
Според него всяко посегателство срещу „териториалната цялост“ на Русия можело при най-лош сценарий да доведе до използване на ядрено оръжие. С други думи, Москва отново напомня на света, че когато аргументите свършат, остава да се размахва атомната сопа.
Рябков призова всички да приемат напълно сериозно руската ядрена доктрина. Проблемът е, че през последните години Кремъл я цитира толкова често, че тя започна да прилича повече на сутрешна мантра, отколкото на стратегически документ.
Колко пъти може да се обявява краят на света?
През последните години руски официални лица са заплашвали с ядрени удари заради доставки на оръжие за Украйна, санкции, разширяване на НАТО, удари по окупирани територии и практически всяко действие, което не им харесва.
През май Рябков увери, че ракетният комплекс „Сармат“ ще охлади „горещите глави“ на Запада. Малко по-късно председателят на Държавната дума Вячеслав Володин също се включи в хора на апокалиптичните пророци, обещавайки оръжие, което „няма да остави следа от никого“.
Това е особена форма на дипломация, при която вместо да убеждаваш партньорите си, периодично им обясняваш как смяташ да ги изпариш.
А дали не прекаляват с аржентинската „инспирация“?
Подобни изблици на ядрена реторика неизбежно напомнят за един от най-скандалните дипломатически инциденти в новата руска история.
През 2018 г. аржентинските власти разкриха мащабна схема за трафик на близо 400 килограма кокаин, складирани в сградата на руското посолство в Буенос Айрес. Скандалът предизвика международен отзвук и постави неудобни въпроси за дейността на хора, свързани с руската дипломатическа мисия.
Разбира се, никой не твърди, че днешните кремълски говорители имат нещо общо с онези чували с бял прах. Но когато през ден слушаш как някой заплашва половината планета с ядрено унищожение, човек неволно започва да се пита дали в определени кабинети не са прекалили с аржентинските традиции. Защото е трудно да се намери друго рационално обяснение за увереността, с която държава с множество вътрешни проблеми продължава да шантажира света с възможността за глобална катастрофа.
Ядрената карта се износва
Колкото по-често Кремъл прибягва до подобни заплахи, толкова по-слаб става ефектът им. След стотици предупреждения за „червени линии“, които бяха прекрачени без последвал ядрен апокалипсис, западните столици все по-трудно приемат подобни изявления като нещо повече от информационен шум.
Така руската дипломация постепенно се превръща в човек, който всеки ден крещи „пожар“ на площада. В началото всички се стряскат. След стотния път хората просто продължават по задачите си.
