Вашингтон към Йерусалим: Няма нужда от още ракети
Американският президент Доналд Тръмп отправи необичайно директно послание към израелския премиер Бенямин Нетеняху: ако бъде постигнато споразумение с Иран, Израел ще трябва да го приеме.
В интервю за британското издание Financial Times Тръмп не остави особено място за тълкуване:
„Аз вземам решенията. Аз вземам всички решения. Той не ги взема.“
Изказването идва след поредния обмен на удари между Иран и Израел, при който Техеран изстреля ракети по израелска територия.
Кой всъщност държи дистанционното?
Според публикации в израелски медии Тръмп лично е настоял Нетаняху да не отвръща с нови удари срещу Иран. Посланието е било пределно просто: Израел вече е реагирал достатъчно и нова ескалация не е необходима.
Американският президент дори омаловажи иранската атака, като заяви, че тя не е причинила сериозни щети и няма да повлияе на преговорите между Вашингтон и Техеран.
По думите му конфликтът между двете страни е толкова стар, че може да бъде броен или в „47 години“, или в „3000 години“, според това откъде започва историческият разказ.
Сделката с Иран остава приоритет
Тръмп подчерта, че Съединените щати са „много близо“ до окончателно споразумение с Иран и не желае настоящото напрежение да провали преговорите.
Според него последните ракетни удари не променят сметките във Вашингтон:
„Сделката ще успее заради собствените си качества или няма да успее, но това няма да има никакъв ефект върху нея.“
С други думи, докато в Близкия изток ракетите продължават да летят, Белият дом се опитва да държи дипломатическия влак на релсите.
А ако преговорите се провалят?
Тук Тръмп остави и по-твърдата опция на масата. Той заяви, че при провал на преговорите Вашингтон може или да разшири военния натиск срещу Иран, или да запази икономическата блокада, която според него е нанесла по-сериозни щети на режима от много военни операции.
Сцената изглежда почти сюрреалистична: американски президент обяснява публично на израелски премиер, че не той определя темпото на конфликта с Иран. А Нетаняху, който години наред предупреждаваше света за иранската заплаха, изведнъж се оказва в ролята на човек, на когото му казват да остави червения бутон на мира.
Ако има нещо по-необичайно от поредната близкоизточна криза, то е американски президент, който едновременно преговаря с Иран и убеждава Израел да не стреля. За Вашингтон това е дипломация. За останалите изглежда като опит да се спре пожар с една ръка, докато в другата се държи маркучът от бензиноколонката.
