Депутатът Гурульов разкри, скри и разкри отново какво Кремъл планира за есента
Руската информационна машина понякога прилича на пиян телеграфист, който изпраща секретни депеши и веднага след това пада върху апарата. Именно такъв беше случаят с депутата от Държавната Дума Андрей Гурульов, когото военният телеграм-канал ЗВОНКОР цитира с твърдение, че Русия се готви за широка мобилизация тази есен и че Путин вече бил взел решение. Буквално 15-20 минути по-късно Гурульов излезе с класическото обяснение: „Акаунтът ми беше хакнат. Врагове пишат всякакви глупости.“
Спокойно. Всичко е под контрол. Никой не се мобилизира. Марсианците не са кацнали.
Жириновски като жизнен идеал — какво може да се обърка?
Сергей Асланян, руски опозиционен журналист и коментатор, разчита ситуацията с характерната си ирония: Гурульов не е случаен говорител. Той е човекът, когото Кремъл избира, когато иска да „пусне информация“ — като офис-клюкарката, на която шепнеш нещо и на сутринта целият етаж го знае. Само че понякога шепотът се оказва твърде силен и трябва да се изтрие.
Асланян рисува портрета на Гурульов с нескрита злъч: депутат, чийто интелектуален пик е да завърже сутрин обувките си без инциденти. Жизненият му идеал — по собствено признание — е Жириновски: собствена партия, собствен „Майбах“, внимателно тарифиран достъп до депутатски мандати. Жириновски — бившият анализатор на ГРУ, превърнал се в цирков шут по собствен избор и просперирал до последния си дъх — е бил поне умен. Гурульов, по думите на Асланян, е само имитацията.
Капанът за мишки се затваря — но кога?
Отвъд карикатурата обаче стои нещо по-тревожно. Асланян отбелязва, че от Държавната Дума и от близки до властта среди тихо се разпространява информация: от есента в Русия нещата стават значително по-лоши. Не само евентуална мобилизация — въпросът за обявяването й остава отворен. Говори се за нова фаза на войната, за затягане на репресивния апарат, за по-масови арести и още по-тежки присъди.
Логиката е зловеща и проста: репресивната машина е голяма, нуждае се от „гориво“, а досегашните мишени вече не са достатъчни. Така тя неизбежно се обръща навътре — към собственото население.
Векторът е ясен. Присъдите стават все по-сурови. Задържанията — по-чести. А Гурульов продължава да „разкрива“ и „отрича“ — верен на себе си.
Есента идва. Русия — не толкова
Асланян завършва с формула, която звучи като диагноза: от есента Русия ще започне да губи войната по-видимо. И от есента Русия абсолютно няма да промени нищо в упоритият си устрем да я загуби окончателно.
Хакнатият акаунт, мобилизацията, която я има и я няма и депутатът, който иска да е Жириновски — това не е анекдот. Това е документален филм за държава, в която информацията се пуска като пробен балон, после се отрича, после изтича отново — и всеки път малко повече от истината остава на повърхността.
