Ракети срещу Израел, той удря в отговор, а световните медии дават вид, че не знаят кой пръв е дърпал спусъка.
Три залпа и четири часа мълчание
В понеделник сутринта Иран изстреля три последователни залпа с общо между 22 и 24 балистични ракети срещу Израел. Хусите в Йемен не изостанаха — добавиха две ракети към сметката, от които едната падна преди да достигне израелска територия, а другата бе свалена от противовъздушната отбрана. Иранските ракети демонстрираха подобна резултатност — всички бяха или прихванати, или паднаха по пътя.
IDF отвърна с два вълни въздушни удари, стартирали в 4:07 сутринта, насочени срещу девет обекта на Ислямската „република“ — системи за противовъздушна отбрана, радарни инсталации и нефтохимически комплекс. Редица от засегнатите съоръжения участват в производствения процес на балистични ракети — тоест Израел не просто нанесе удари, а удари по ударния потенциал.
Паралелно с това, IDF ликвидира няколко командири на Хизбула средно-висок ранг, отговорни за изстрелването на дронове — операция, чиито видеозаписи изплуваха в социалните мрежи тази сутрин.
Иран счупи собственото си примирие — изненада?
Официалната израелска позиция е категорична: страната не е атакувала Иран от 7 април насам. Двустранното примирие е нарушено едностранно от Техеран. Израелски военни източници признаха, обаче, нещо показателно — мнозина от висшите командири не са очаквали Ислямската „република“ да предприеме тази стъпка, което е забавило израелския отговор с часове. Освен чисто технологичното обяснение — три до четири часа полетно време на самолетите и ракетите — имало и оперативна причина: IDF и американските сили вече не разполагат с достатъчно въздушно присъствие в района, за да обезвредят иранските ракетни екипи преди изстрелване, каквото е постигано при предишни операции.
С три разговора между началника на генералния щаб генерал-лейтенант Еял Замир и командващия ЦЕНТКОМ адмирал Брад Купър от началото на конфликта, координацията между Израел и САЩ очевидно не е прекъсната. Вашингтон засега не участва в настъпателни операции срещу Иран, но вече е помогнал за сваляне на иранските ракети.
Каква е сметката на Техеран?
Според израелски анализатори иранският режим преследва два успоредни целта с настоящата ескалация. Първата — вътрешна: да се представи като защитник на терористите от Хизбула след тежките загуби на последния в Ливан и да възстанови известна „стратегическа гравитация“ в очите на собственото си население и прокси-мрежата. Втората — дипломатическа: да натисне Вашингтон за по-изгодни условия в текущите преговори. По думите на военни източници, докато продължават бойните действия, Техеран просто не е готов да подпише споразумение при условията, предложени от американската страна.
С други думи, ракетите не са самоцел. Те са картите на масата в паралелна дипломатическа игра.
Дни или пълномащабна война?
IDF предупреди, че новият кръг на конфликта може да продължи „поне няколко дни“ и да ескалира допълнително. Готовност за всеки сценарий е имало — плановете са съществували. Въпросът е дали и двете страни имат апетит за продължително противопоставяне, или иранската атака е по-скоро демонстрация на сила с предварително зададени граници.
Отговорът ще зависи от два фактора: докъде Техеран е готов да стигне, преди дипломацията да поеме, и дали американската сдържаност ще се запази при по-дълбока ескалация.
IDF се погрижи да отбележи, че голяма част от световните медии представят конфликта като противостояние между „равностойни провокатори“. Израел напомня: последният удар по Иран е бил на 7 април, а двустранното примирие е нарушено от Техеран, не от Тел Авив. Фактите са налице — тяхното игнориране е вече редакционен избор.
