Докато светът внимателно следи блокадата на Иран, обявена от Вашингтон, сметката за нея явно се плаща не от Техеран, а от моряци, които никога не са чували думата „КСИР“ освен по новините. В четвъртък край оманското пристанище Шинас избухна пожар на борда на танкера за асфалт „Jalveer“ — трети подобен инцидент с индийски екипаж само за една седмица.
Поредният „пожар“, който никой не нарича удар (поне официално)
Британската компания за морска сигурност „Vanguard“ съобщи, че корабът, плаващ под флага на Гвинея-Бисау, е изпратил сигнал за бедствие, след като огън е обхванал района около машинното отделение и комина. Звучи технически и безобидно, нали? Само дето индийското външно министерство не си прави труда да си играе на дипломатически евфемизми — говорителят Рандхир Джайсвал директно заяви пред журналисти, че корабът е бил атакуван от американските военноморски сили.
Британската компания „Ambrey“ пък предпочете по-предпазливата формулировка, посочвайки, че причината за пожара не е оповестена официално, но „вероятно“ е резултат от американски операции по блокадата на иранските пристанища. От своя страна Централното командване на САЩ (CENTCOM) — както обикновено в подобни случаи — не е било на разположение за коментар. Удобно мълчание, което вече започва да изглежда като устойчива комуникационна стратегия.
Добрата новина в цялата тази бъркотия: всичките 20 членове на индийския екипаж са живи и евакуирани с помощта на Кралските военноморски сили на Оман. Не всички тази седмица имаха този късмет.
Трета поредна „грешка“ — съвпадение или модел?
Ден по-рано трима индийски моряци загинаха при удар по танкера „Settebello“, също край Оман. А в понеделник друг танкер — „Marivex“ — беше извадена от строя с прецизни боеприпаси. Любопитното тук е, че „Marivex“ е единственият от трите кораба, реално фигуриращ в санкционните списъци на САЩ. Останалите два явно попаднаха в графата „колатерални щети“ на блокадата.
Самата блокада стартира на 13 април, след като Иран сериозно ограничи корабоплаването през Ормузкия пролив — артерията, през която минава солидна част от световния петрол и газ. От тогава американските сили твърдят, че действат стриктно по правилата: според CENTCOM до момента са обезвредени осем „непокорни“ плавателни съда, пренасочени са 134 други, а 42 кораба с хуманитарни товари са били пуснати да преминат необезпокоявани. Числа, които звучат впечатляващо в пресрелийз, но едва ли носят особена утеха на семействата на загиналите моряци.
Сянка върху сенчестия флот
Сред корабите, попадащи под прицел, са не само официално ирански плавателни съдове, но и т.нар. „сенчест флот“ — стари танкери без западна застраховка, плаващи под чужди флагове именно с цел да прикрият истинския си собственик, товар и маршрут. Това е добре познатата схема, чрез която Техеран от години заобикаля санкциите и продава петрол на всеки, който плаща в брой и не задава излишни въпроси.
Проблемът е, че екипажите на тези кораби рядко са от страната, която налага санкциите, и още по-рядко от страната, на която са наложени. Те просто са хора, наети да карат кораб от точка А до точка Б — и в момента се оказват в центъра на сблъсък, за чиито причини едва ли имат и най-малка представа.
Засега единственото сигурно нещо е, че индийското правителство ще продължава да брои своите граждани сред пострадалите, до като не се научи да търгува с нормални страни, вместо с всякакви контрабандисти, терористи и човеконенависни режими.
