Докато Москва мечтае за „нормализация“ и „преговори“, украинските дронове и ракети продължават да водят своя собствена, доста по-конкретна дискусия с руската военна икономика. В нощта срещу 14 юни тази дискусия беше особено оживена.
Тула: химзаводът „Азот“ получава неканени гости
Централният обект на нощната атака беше Новомосковският химически завод „Азот“ в Тулска област — едно от петте най-мощни предприятия от този тип в цяла Русия. „Азот“ произвежда амоняк и азотни торове — суровини с пряко приложение и в руския военнопромишлен комплекс.
Взривовете са били множество. Последвал е „мащабен пожар“ — категория, която значително надхвърля официалното руско описание на събитията. Руската преса за сега пишеше вяло нещо от сорта на „леко подгоря, продължаваме нататък“ — рефлексът, с който Кремъл посреща всяка новина, която не се вписва в наратива за „непобедимата армия“.
Местни жители от района обаче съобщаваха за изхвърляне на амоняк и опасения от екологична катастрофа. Разликата между двете версии на събитията — официалната и тази на хората с нос — е показателна.
Рибинск: нефтобазата „Темп“ в пламъци
Вторият крупен обект на нощта беше нефтобаза „Темп“ в Рибинск, Ярославска област. Към сутринта над района се издигал гигантски стълб черен дим — видим с просто oko от цялата околност. Точният брой резервоари, засегнати от пожара, все още не е установен, но мащабът не оставя място за двузначност.
Вязма, Иловайск, Орел: и другаде не е скучно
В Смоленска област — удар по железопътната инфраструктура на Вязма. Местни жители са заснели пожар след нощната атака. В Иловайск, Донецка област, е засегнато локомотивното депо.
А в Орел се случи нещо, което руските военни биха предпочели да забравят по-бързо: местните зенитчици, ловейки украински дронове с ракетна система „Панцир“, уцелиха жилищна многоетажна сграда. „Панцир“ отдавна е известен с непредсказуемото поведение на своите ракети — непредсказуемо за всички, включително и за противника, когото би трябвало да унищожава.
Генщабът брои „сваленото“, реалността брои „изгорялото“
И разбира се — руският Генерален щаб отново отчете рекорд по свалени дронове. Картината, която Москва рисува, е привична: стотици унищожени беспилотники, отломки, разпръснати из цяла Европейска Русия. Само дето тези отломки упорито падат върху химически заводи, нефтобази и локомотивни депа.
Реалността е, че Русия не разполага с надеждна система за прехващане на нискоскоростни, нискоатакуващи цели. „Панцир“ го демонстрира редовно. И когато системата, призвана да пази тила, започне да стреля по жилищни сгради — въпросът не е дали противовъздушната отбрана функционира добре. Въпросът е дали изобщо функционира.
Какво означава всичко това за войната?
Украинските удари в дълбочина систематично демонтират логистическата и енергийна мрежа, поддържаща руската военна машина. Химически заводи, нефтобази, железопътни възли, ремонтни депа — не са случайни цели. Това е методично изтощаване на противниковата икономика на война.
Всеки унищожен резервоар с гориво, всеки спрян влак с боеприпаси, всеки засегнат завод за амоняк представлява реален дефицит — на фронта, в складовете, в производствените вериги. Когато тези дефицити започнат да се натрупват критично, руската армия ще го усети — не в прессъобщения, а в липсата на снаряди, гориво и резервни части.
