Основателят на Telegram Павел Дуров реши да напомни на близкоизточните и източноевропейските любители на цифров контрол един прост факт: VPN не се спира трайно, колкото пари и да се хвърлят по въпроса. По думите му Русия и Иран са похарчили милиарди долари в опит да блокират достъпа до подобни услуги — и резултатът е категоричен провал. Повечето руски и ирански граждани продължават месечно да ползват Telegram именно през VPN, а опитът на Москва да блокира приложението завърши с това, че 95% от руските тийнейджъри просто минаха през заобиколен маршрут и продължиха да го ползват, сякаш нищо не се е случило.
Колко струва упорството в провала?
Изявлението на Дуров дойде на фона на затягане на контрола върху интернет трафика в Русия и ограничения за социалните мрежи за деца във Великобритания — макар тези две неща да нямат особено много общо помежду си, освен че и двете касаят достъп до Интернет. Докато британските мерки целят защита на непълнолетни, руските и иранските усилия имат друга насока: да решат кой смее да говори свободно онлайн. Иронията е, че колкото повече държавата хапе VPN-а, толкова повече той се превръща в нещо като обществена услуга по подразбиране.
Кой всъщност вдигна ръка на срещата?
На закрито съвещание на руския регулатор Роскомнадзор (Федералната служба за надзор в сферата на връзките, информационните технологии и масовите комуникации) с водещи IT-компании повод за разговор станали оплакванията на бизнеса от честите сривове в работата на GitHub и PyPI — платформи, без които съвременното програмиране на практика не съществува, но които редовно попадат под ножа на блокировките. На срещата беше обсъдена и идеята за единен държавен VPN, предназначен специално за разработчици — тоест официално узаконена пробивна вратичка, докато всички останали продължават да си проправят път контрабандно.
Председателят на асоциацията „Отечествен софтуер“ Наталия Каспирска не пропусна да попита присъстващите кой от тях лично ползва Telegram. Вдигнаха ръка абсолютно всички. Представител на Роскомнадзор отвърнал хладно, че щом услугата работи безпроблемно за тях, не би трябвало да има за какво да се притесняват — реплика, която звучи горда сама по себе си, но издава доста точно цялата философия на руския цифров контрол: правилата важат за останалите. Каспирска изрази съмнение, че Telegram и VPN-ите могат да бъдат напълно блокирани, и добави, че разширяването на системите за филтриране на трафик влошава работата на самата мрежова инфраструктура, без да отнема достъпа на тези, които наистина искат да го ползват.
Все по-скъпа стена, която не спира никого
Парите, разбира се, продължават да текат. До 2030 година Москва планира мощността на комплексите за технически средства за противодействие на заплахите (ТСПУ) да нарасне два и половина пъти, а за модернизацията на инфраструктурата са предвидени близо 84 милиарда рубли. Целта на властите е до края на 2026 година почти целият интернет трафик на руските потребители да минава през тази система за наблюдение и филтриране — амбициозен план, чийто практически резултат досега се изразява главно в по-бавен достъп до Интернет за обикновените граждани.
През март министърът на цифровото развитие Максут Шадаев обяви, че една от задачите на ведомството е намаляването на употребата на VPN услуги. Статистиката обаче върви в обратната посока: само през март 2026 година руснаците са изтеглили VPN приложения 9,2 милиона пъти — четиринадесет пъти повече, отколкото година по-рано, а за период от дванадесет месеца общите изтегляния достигат 35,7 милиона. С други думи, всяка рубла, инвестирана в блокирането, изглежда се връща обратно под формата на нова вълна изтегляния.
Москва и Техеран продължават да наливат държавни средства в система, която сама по себе си произвежда търсенето, което би трябвало да унищожи. Дали при следващото съвещание на Роскомнадзор отново ще се вдигнат всички ръце в залата, остава отворен въпрос — но залозите не изглеждат особено рискови.
