Докато сервитьорите вероятно разнасяха десерта, Доналд Тръмп слагаше подписа си под документ, който обещава край на война, продължила близо четири месеца. Това се случи не в Женева, където първоначално бе планирана официална церемония, а в трапезарията на двореца Версай — по покана на френския президент Еманюел Макрон, на вечеря след срещата на Г-7. Тъй като споразумението вече е в сила, плановете за официална церемония в Женева отпаднаха. Протоколът, изглежда, отстъпва пред менюто.
Американски представители продиктуваха на репортери целия 14-точков меморандум за разбирателство, който трябва да затвори най-разрушителния епизод в отношенията между Вашингтон и Техеран от десетилетия. Иранска държавна телевизия публикува снимки на документа с подписите на двамата президенти. Звучи обещаващо — стига човек да не си спомня как започна тази война и кой управлява Иран в момента.
Кой всъщност управлява Техеран сега?
Хубав въпрос. На 28 февруари Тръмп обяви началото на „мащабни бойни операции“ срещу Иран, а съвместни американо-израелски удари поразиха военни, държавни и инфраструктурни обекти. Сред жертвите на тогавашните удари е и духовният водач Али Хаменей — върховен лидер на Иран от 1989 година. Теокрация, изградена върху идеята, че страната никога повече няма да бъде управлявана по наследствен принцип, реши въпроса с приемствеността по най-семейния възможен начин.
Изборът на сина му Моджтаба Хаменей — деец, тясно свързан с Корпуса на стражите на Ислямската революция (КСИР) — за нов върховен лидер затвърди твърдолинейното теократично управление в страната. КСИР е структурата, която Вашингтон обяви за терористична организация през 2019 година и именно тя — а не духовенството — определя посоката на иранската политика след смъртта на стария Хаменей. След гибелта на Али Хаменей КСИР стегна контрола върху вземането на решения по време на война, поемайки водеща роля по всички стратегически въпроси, докато затвърждаваше и ролята си във вътрешната сигурност и репресиите. Духовенството продължава да носи тюрбаните, но генералите държат микрофона.
Между другото, наследникът не идва с празни ръце. По западни оценки той е натрупал лично състояние в размер на милиарди долари. Революция, родена за да съсипе монархията, в крайна сметка се ръководи от наследник, на чието лично богатство биха завидели доста монарси.
Какво всъщност съдържат четиринадесетте точки?
Документът, продиктуван дума по дума на репортери от висши американски чиновници, е написан в характерния дипломатически стил, в който всяко изречение съдържа поне една предпазна клауза. Същината обаче е ясна.
Първо, страните си обещават незабавен и постоянен край на военните действия по всички фронтове, включително в Ливан — формулировка, която покрива и продължаващите сблъсъци между Израел и финансираната от Техеран терористична групировка Хизбула. Двете страни се ангажираха занапред да не започват война или военни операции едни срещу други и да зачитат суверенитета и териториалната цялост на Ливан. Окончателната сделка трябва да бъде договорена в рамките на максимум 60 дни, удължими по взаимно съгласие — срок, който, както ще видим по-долу, самият Тръмп вече намира за по-скоро ориентировъчен.
Второ, идва частта с морето и парите. Вашингтон се ангажира да започне свалянето на военноморската блокада веднага след подписването и да я премахне напълно в рамките на 30 дни, а да изтегли войските си от близост до Иран в рамките на 30 дни след окончателната сделка. От своя страна Техеран обеща да положи максимални усилия търговските кораби да преминават безплатно през Ормузкия пролив за период от 60 дни, докато се обезвреждат мините и техническите пречки. Успоредно с това Вашингтон обеща, заедно с регионални партньори, да изготви план за минимум 300 милиарда долара за възстановяване и икономическо развитие на Иран — сума, чийто механизъм за изпълнение тепърва трябва да бъде договорен.
Трето, санкциите и ядрената програма — двете теми, около които всъщност се е въртяла цялата вражда. САЩ обещаха да прекратят всички видове санкции, включително резолюциите на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации (ООН) и на Съвета на управляващите на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), по график, който предстои да бъде уточнен в окончателната сделка. Иран от своя страна потвърди — отново — че няма да придобива или разработва ядрено оръжие, а натрупаните запаси от обогатен материал ще бъдат разредени на място под наблюдението на МААЕ. До постигането на окончателна сделка двете страни се съгласиха да запазят статуквото: Иран няма да променя текущото състояние на ядрената си програма, а САЩ няма да налагат нови санкции, нито да разполагат допълнителни сили в района.
Накрая, малко счетоводство: американското Министерство на финансите ще издаде разрешения за износ на ирански петрол и свързани услуги — от банкови операции до застраховки и транспорт — а замразените или ограничени ирански активи ще бъдат отблокирани за разпореждане от Централната банка на Иран. Изпълнителен механизъм ще следи спазването на меморандума, а окончателната сделка трябва да бъде утвърдена с обвързваща резолюция на Съвета за сигурност на ООН. Всичко съвсем стегнато — поне на хартия.
Ентусиазъм в Париж, скептицизъм отвсякъде другаде
В Париж тонът е ентусиазиран. Макрон определи меморандума като важна стъпка в правилната посока, която според него скоро ще доведе до спад в цените на енергията. Дворецът на Луи XIV вероятно за пръв път допринася пряко за цената на бензина.
Самият Тръмп говори с по-малко увереност за собственото си постижение. По-рано същия ден той определи 60-дневния срок като важен, предупреждавайки, че при неуспех страните се връщат към бомбардировки; по-късно, вече във Франция, омекоти позицията си, заявявайки, че графикът не е твърд краен срок и постигането на сделка би могло да отнеме повече време. Мир, обвързан с предупреждение за незабавно връщане към война — звучи стабилно колкото меморандум, написан с молив.
В Сенатa реакциите се разминаха по посока, но се обединиха в скептицизма. Тексаският републиканец Тед Круз определи идеята като „раздаване на милиарди долари на луди“. Демократи в Сената от своя страна определиха споразумението като изгодно за Иран, но не за Съединените щати. Рядък случай, в който двете партии стигат до един и същ извод по съвсем различни пътища.
Траен мир или удобна пауза до следващата криза?
Меморандумът съществува, подписан е, снимките са изпратени до Техеран и до медииращите страни. Засега Иран — режим, който доскоро твърдеше, че никога няма да преговаря под натиск — преговаря под натиск, а Вашингтон, който доскоро бомбардираше, обеща да спре, но запази правото да поднови, ако нещо не му хареса. Версайската вечеря приключи, чиниите са прибрани. Дворецът е издържал три века преврати и реставрации; дали 14-те точки на хартия ще издържат и шейсетия си ден, ще проверят преговарящите в идващите седмици — без сервитьори и без десерт.
