Когато Доналд Тръмп разпореди военен удар срещу Иран, посланието на Белия дом беше категорично — режимът в Техеран щеше да получи урок, който нямаше скоро да забрави. Месеци по-късно собственото американско разузнаване признава нещо доста по-неловко: в резултат на тази кампания Иран се сдобива с практически пълен контрол върху Ормузкия пролив, тесния воден коридор, през който минава огромна част от световните петролни доставки. По данни на CNN, позоваващо се на трима източника, запознати с вътрешните дискусии в администрацията, Вашингтон сам е подарил на Техеран коз, какъвто режимът не е притежавал десетилетия наред.
Оръжие, по-разрушително от ядрена бомба
„Предадохме на Иран фактически контрол над пролива — оръжие, по-мощно от всяка ядрена бомба“, признава пред CNN един от анонимните събеседници, цитиран от телевизията. Никак не е изненадващо, че никой не пожела да остане с истинското си име зад подобно изявление. Според разузнаването, конфликтът коренно е променил начина, по който Техеран възприема подобни тактики занапред — и не само по отношение на пролива. Иранските военни, отбелязват източниците, са усвоили и как да насочват прецизни удари по енергийната инфраструктура на страните от Персийския залив, с което си осигуряват нов инструмент за натиск. Кампанията, замислена да обезкуражи Техеран, на практика му е поднесла безплатен курс по приложна принуда.
Грешка в изчисленията или признание на провал?
Източниците на CNN са категорични къде се крие коренът на проблема. Служители в администрацията на Тръмп са разчитали, че затварянето на пролива ще нанесе на самия Иран повече вреда, отколкото на Съединените щати, и че Китай — основният купувач на иранския петрол — рано или късно ще употреби влиянието си, за да не допусне блокада на стратегическия воден път. Сметката не излязла. Само няколко дни след началото на конфликта станало ясно, че Вашингтон е сбъркал в преценката си. „Загубата на контрол над пролива ще се окаже най-голямата грешка на тази епоха, защото това е коз, на който Съединените щати не могат да противостоят, без да хвърлят в действие всичките си сили. Сега няма начин контролът да бъде възстановен без съсредоточаване на огромни ресурси“, споделя пред телевизията източник, участвал в самото военно планиране. Иначе казано, Вашингтон е залагал на това, че Пекин ще свърши мръсната работа вместо него — а Пекин, разбираемо, не е имал никакъв интерес да го прави.
Свобода под наблюдение
Висш американски представител уточнява пред CNN, че Иран няма да извлече никакви предимства от рамковото споразумение, ако проливът не остане отворен за корабоплаване. Вашингтон обвързва вдигането на блокадата с пропорционалното възстановяване на трафика от иранска страна — на теория добра идея, стига изпълнението да зависи от някой друг, а не от режим, доказал многократно умението си да печели време, без да бърза за никъде. Анализатори и представители на корабоплавателната индустрия, цитирани от телевизията, очакват несигурността и рисковите премии да задържат движението през пролива минимално в продължение на седмици, а вероятно и месеци напред.
Какъв е резервният план на Техеран?
Дори при постигнато споразумение за отварянето на пролива, Иран, по информация на източниците на CNN, успоредно подготвя и друг лост за натиск — да накара хуситите в Йемен да затворят Баб-ал-Мандебския пролив. Комбинацията от двете блокади би нанесла на световната икономика удар, какъвто едно затворено гърло на корабоплаването трудно би постигнало само. Дали Техеран ще задейства този лост, зависи единствено от изхода на преговорите с Вашингтон — а историята на иранската дипломация не вдъхва особен оптимизъм, че режимът внезапно ще се откаже от средства за натиск, които вече е доказал, че работят.
