Иран и Съединените американски щати постигнаха ново споразумение за прекратяване на огъня и възобновяване на преговорите около Ормузкия проток — критичен морски коридор, през който преминава около 20% от световния петролен трафик. Новината дойде след поредица от взаимни удари, поставили под съмнение издръжливостта на Меморандума за разбирателство от 17 юни, подписан от президента Тръмп и иранския му колега Масуд Пезешкян. Технически разговори ще продължат в Катар в началото на седмицата.
„Двете страни временно се оттеглят и корабите могат да се движат свободно“, обяви американски официален представител, цитиран от Axios. Звучи обнадеждаващо — ако не знаехте, че същото беше обявявано вече поне два пъти от февруари насам.
Как изглежда мирът, когато всеки нарушава примирието?
Поредният цикъл на ескалация стартира в четвъртък, когато Иран удари товарен кораб в Ормузкия проток. Обвиненията полетяха в двете посоки: Техеран твърди, че американски удари са нарушили споразумението; Вашингтон отвърна с нови удари по ирански цели. В неделя сутринта Ислямската революционна гвардия — терористичната организация, контролираща значителна част от иранския военен апарат — изстреля ракети и дронове срещу американски военни обекти в Кувейт и Бахрейн. Куветската армия отчете прехващане на две балистични ракети без жертви или щети; бахрейнски власти съобщиха за повредена жилищна сграда в провинция Мухарак, също без жертви. Бахрейн поиска спешно заседание на Съвета за сигурност на ООН.
Преди съобщението за новото примирие Тръмп захрани социалните мрежи с характерната си сдържаност: „Може да дойде момент, в който вече няма да можем да бъдем разумни и ще бъдем принудени военно да завършим работата, която много успешно започнахме. Ако това се случи, Ислямската република Иран повече няма да съществува!“ Около час по-късно сиренията завиха в Кувейт и Бахрейн. Хронологията е поучителна.
Ливан — фронтът, който не иска да затихне
Успоредно с размяната на удари в Персийския залив, Израел обяви в неделя нова операция срещу ливанското терористично движение Хизбула — унищожаване на подземна инфраструктура в село в Южен Ливан. Това последва удар от събота, само ден след като Вашингтон обяви ново примирие за Ливан. Иран настоява, че без край на боевете в Ливан по-широкото споразумение не може да се задържи — позиция, която на практика дава на Техеран лост да торпилира всеки договор в удобен момент.
Само в неделя сутринта иранският президент Пезешкян заяви открито, че Техеран никога няма да се откаже от правото си на обогатяване на уран — въпрос, който остава в центъра на ядрените преговори. Доста директна позиция за страна, чийто официален наратив е, че ядрената програма е изцяло мирна.
Протокът, цената на петрола и цената на дипломацията
Световната търговска организация отчита 95-процентен спад в корабите, превозващи суров петрол от и към пристанищата в Персийския залив, и 99-процентен спад в танкерите за втечнен природен газ от началото на конфликта. Тези числа обясняват защо дипломатическата суета около Ормуз е толкова интензивна — и защо всяко ново примирие се посреща с фанфари, независимо колко краткотрайно се оказва.
В рамките на по-широкия процес се проведе един кръг от преговори в Швейцария, воден от американския вицепрезидент Джей Ди Ванс и иранския парламентарен говорител. Вашингтон временно отмени санкции срещу Техеран. Бойните действия след това се подновихиха и интензифицираха — като по учебник.
Отделен трагичен детайл от последните денонощия: Катар съобщи, че един от неговите граждани е починал от рани, получени от шрапнел на борда на кораб, изчезнал в събота. Официалното обяснение посочва само „военни операции в района“ — формулировка, зад която се крие горчивата реалност, че в зони на активни бойни действия цивилните плащат сметката на всяко подновено примирие.
Преговорите в Катар предстои да продължат в началото на седмицата. Светът задържа дъх — макар и с намаляващ запас от оптимизъм.
