Руският бункерен диктатор Владимир Путин отново извади от прашния гардероб любимата теза на Кремъл – че целият Запад не спи, защото мисли как да се „отърве“ от Русия. На конгрес на управляващата партия „Единна Русия“ той увери, че страната разполага с достатъчно сили, средства и политическа воля, за да устои на всички опити да бъде „сдържана“.
По думите му Западът „пробвал Русия на зъб“, но щял да остане разочарован. Кремъл, разбира се, продължава да представя всяка санкция, международна изолация или военна помощ за Украйна като доказателство за някакъв световен заговор срещу Москва. Удобна версия, която спестява един дребен детайл – че именно Русия започна безумната, завоевателна война срещу съседната си държава.
Пет години война, но виновни пак са другите?
Путин призна, че страната преминава през „труден етап“ на фона на вече петата година от войната с Украйна. Вместо обаче да потърси причините в собствените си налудничави решения, той обясни, че изпитанията били полезни, защото научили руснаците какво означава да бъдат граждани на Русия.
Късият злодей увери, че властите реагират на всички проблеми, включително атаките срещу инфраструктурата, и обеща да гарантира сигурността на държавата, гражданите и „неприкосновеността на руските граници за дълга историческа перспектива“.
Тук „логиката става“ особено любопитна. След като Кремъл промени международно признатите граници на Украйна със сила, сега настоява светът безусловно да уважава именно руските граници като неприкосновени. Очевидно принципите важат избирателно – според това от коя страна на границата се намира Кремъл.
Колко пъти можеш да се обявиш за обсаден?
Путин повтори и другия си добре познат лозунг – че Русия може да съществува само като „силна и независима държава“, защото при най-малък признак на слабост никой нямало да се съобразява с нея. Затова той призова руснаците към още по-голямо вътрешно единство срещу външните и вътрешните врагове.
Това е класическата рецепта на авторитарните режими – когато икономиката буксува, войната се проточва, а недоволството расте, обществото трябва постоянно да бъде убеждавано, че е под обсада. Така всички въпроси за цената на конфликта, санкциите, мобилизацията и човешките загуби удобно се заменят с призиви за сплотяване около властта.
Не за първи път Путин твърди, че Русия воюва практически сама срещу целия НАТО. Преди броени седмици той обвини Алианса за войната в Украйна и дори заяви, че Финландия и Швеция са се присъединили към него само за да получат „парче от баницата“ при евентуално поражение на Русия.
Колкото по-дълго продължава войната, толкова по-често Кремъл разказва историята за „обсадената крепост“. Защото когато реалността не носи поводи за гордост, най-лесният изход винаги е да се намери външен виновник.
