Докато американският ултиматум отброява часовете, Техеран откри нов жанр в международната дипломация – ракетен инцидент, причинен от… софтуерен проблем.
След като търговски кораби в Ормузкия проток се оказаха под обстрел, Иран представи обяснение, което спокойно може да кандидатства за награда в категорията „най-смело извинение на годината“ – виновна била „грешка в системата“.
Излиза, че не генерали, не командири и не политически решения са изпращали ракетите към корабите, а някаква мистериозна система, която явно е решила да си направи собствена външна политика.
Когато „системата“ води война
Според информацията, предадена на американската страна, атаките били резултат от вътрешен срив, а не от целенасочено решение на държавното ръководство. В същото време американските представители твърдят, че иранските преговарящи са признали, че радикални кръгове са се опитали да провалят дипломатическия процес чрез нападенията срещу търговското корабоплаване.
С други думи – официалната версия е, че някой е стрелял, но никой не искал да стреля. Виновни са или „системата“, или радикалите. Отговорността, както често се случва в подобни режими, отново е без адрес.
Защо Вашингтон не прие това обяснение?
САЩ реагираха с пределно ясен ултиматум. От Техеран се изисква публично да заяви, че прекратява атаките срещу корабите и че Ормузкият проток остава свободен за международното корабоплаване.
Американската позиция е още по-категорична по другия ключов въпрос – ядрената програма. Вашингтон настоява Иран да предаде над 400 килограма високообогатен уран. Посланието е пределно ясно: без този материал няма да има никакво споразумение, а при отказ на масата остават както икономически санкции, така и военни варианти.
Това вече не прилича на традиционен дипломатически разговор, а на преговори с часовник, който отброява последните минути.
Два Ирана или един добре познат сценарий?
Американски представители твърдят, че в иранското ръководство се води борба между по-прагматичното крило и ислямските фанатици от КСИР. Последните според Вашингтон са организирали нападенията именно за да провалят преговорите.
Подобна версия звучи логично, но поставя неудобен въпрос – ако една държава не контролира въоръжените си структури, това също е сериозен проблем. А ако ги контролира, тогава приказката за „грешката в системата“ започва да изглежда още по-неубедително.
Извинението не е достатъчно
В събота външният министър на Иран Абас Арагчи ще проведе разговори в Маскат с оманския си колега, като една от основните теми ще бъде безопасността в Ормузкия проток.
Но Вашингтон очаква не поредните дипломатически формулировки, а публично признание, че атаките са прекратени и че свободното корабоплаване е гарантирано.
Доналд Тръмп вече е дал ясно указание – преговорите могат да продължат, но ако обстрелът срещу кораби се повтори, американският отговор ще бъде военен.
Международната политика познава всякакви оправдания. „Не ние, а системата“ обаче едва ли ще остане сред убедителните. Особено когато след подобна „грешка“ по морските маршрути започват да летят ракети, а световната икономика задържа дъх.
