По-малко от месец след като САЩ и Иран подписаха т.нар. Исламабадски меморандум — документ, който трябваше да сложи край на войната в Близкия изток, започнала в края на февруари — двете страни отново разменят удари, сякаш подписите под споразумението изобщо не са изсъхнали. Иранската държавна агенция ИРНА съобщи за нови американски удари над южния пристанищен град Бушер, домакин на единствената в страната гражданска атомна централа, а Вашингтон повторно наложи военноморска блокада на иранските пристанища.
Формално преговорите между двете страни не са прекратени. На практика обаче и двете воюват, а дипломацията се превърна в декоративен елемент към бойните действия.
Кой всъщност „контролира“ Ормузкия проток?
В основата на новата ескалация стои спорът за Ормузкия проток — тесен воден коридор, през който минава огромна част от световния поток на нефт и природен газ. Иран блокира протока непосредствено след масираната атака на САЩ и Израел на 28 февруари, използва го като лост за натиск и шантаж месеци наред, за кратко го отвори, а след това отново обяви, че ще остане затворен, докато Вашингтон не прекрати „агресията“ си.
Заместник-външният министър на Иран Каземи Гарибабади заяви, че подновената американска блокада практически е обезсмислила Ислмабадския меморандум — забележка, която иначе звучи логично, ако не се сети човек кой пръв наруши духа на споразумението, откривайки огън по търговски кораби.
Пет дни след завръщането към бойни действия Централното командване на въоръжените сили на САЩ (ЦЕНТКОМ) съобщи, че е поразило десетки ирански военни цели около протока и по крайбрежието, за да „ограничи способността на Иран да заплашва търговското корабоплаване“. Иранските държавни медии отчетоха експлозии край Бендер Абас, на остров Кешм и в Бендер Имам Хомейни, а по-късно и нови удари над Бушер.
Симптоматично е, че докато режимът обявява война на всичко, което плава по протока, обикновените иранци в Техеран пълнят кафенетата, за да гледат полуфинал от Световното първенство по футбол — сцена, която показва по-добре от всяка пропагандна реч колко сериозно населението приема официалната риторика за „съпротива до последно“.
Корпусът на стражите на ислямската революция разширява фронта
Иранският Корпус на стражите на ислямската революция (КСИР) — държавна терористична организация и лична гвардя на режима на моллите, чиито „възмездни операции“, по собствените ѝ думи, ще продължат, докато Ормузкият проток не бъде отворен единствено на иранските условия — удари цели в Бахрейн, а бахрейнската армия отчете прихванати атаки срещу цивилни обекти. Йордания свали три ракети, изстреляни от Ислямската република, а командващият ЦЕНТКОМ адмирал Брад Купър заяви, че за седмица Иран умишлено е насочил атаки към цивилни в региона, поразявайки седем търговски кораба и оставяйки близо дузина цивилни моряци убити, изчезнали или ранени.
Норвежки танкер бе ударен от взрив край бреговете на Оман, а кувейтски военен кораб бе поразен по време на ирански ракетно-дронов обстрел, при което бяха ранени четирима членове на екипажа. С други думи, КСИР не воюва толкова срещу Вашингтон, колкото срещу всеки кораб, който има нещастието да минава наблизо.
Тръмп заплашва, Техеран се пазари
Президентът Доналд Тръмп предупреди, че следващата седмица ситуацията ще стане „наистина лоша“ за Иран, като се закани да разшири ударите и към електроцентрали и мостове, ако Техеран не се върне на масата за преговори. В същото време той се отказа от планираната 20-процентна такса за преминаване през Ормузкия проток, замествайки я с търговски договорки със страните от Залива — жест, който по-скоро прилича на отстъпление, отколкото на позиция на силата, за която Белият дом настоява.
От началото на подновените удари до сега най-малко 30 души в Иран са загинали, съобщи правителственият говорител Фатеме Мохаджерани, а армията обяви, че седем нейни военнослужещи са убити при удари в югоизточната част на страната.
Израелският премиер Бенямин Нетаняху, чиято страна засега стои настрани от новия кръг на войната, предупреди иранските лидери, че Израел ще нанесе тежък удар, ако бъде атакуван — реч, произнесена от Димона, градчето, което официално не е свързано с нищо ядрено, но неофициално всеки знае точно какво крие.
Меморандумът, представян допреди месец като пробив в дипломацията, днес прилича повече на лист хартия, който никой не е чел, преди да го подпише.
