Докато Кремъл продължава да разказва приказки за безграничното си международно влияние, реалността все по-често му сервира студен душ. Поредният пример идва от Аржентина, където руската държавна корпорация „Росатом“ (обявена от руската секта в България за свещена) окончателно остана извън ядрените планове на страната след идването на власт на президента Хавиер Милей.
Руският посланик в Буенос Айрес Дмитрий Феоктистов призна, че сътрудничеството между двете държави в областта на мирния атом практически е прекратено. Макар подписаното през 2018 г. стратегическо споразумение формално да остава в сила, от него е останала само хартията. Проектите за изграждане на атомни електроцентрали с руски реактори ВВЕР-1200 и дори идеите за плаващи АЕЦ вече са част от архива.
Какво се случи с „неустоимото“ руско предложение?
Преди няколко години Москва говореше уверено за бъдещи руски реактори в Аржентина. Двете страни дори търсеха подходяща площадка за строителство. След това икономическата криза замрази проекта, а с идването на Хавиер Милей той окончателно беше погребан.
Новото аржентинско правителство избра съвсем различна посока. Вместо да разчита на Русия, Буенос Айрес започна активно да развива партньорство със Съединените щати. Държавната компания Nucleoeléctrica Argentina беше насочена към приватизация, подписан беше договор с американско-аржентинската компания Meitner Energy за изграждане на малък модулен реактор ACR-300 на стойност 1,2 милиарда долара, а страната се присъедини към американската програма FIRST за развитие на ядрените технологии.
Допълнително аржентинските власти подчертаха, че разполагат със собствени технологии, уранови залежи и достатъчен капацитет сами да развиват ядрената си енергетика. Казано по-просто – не виждат причина да зависят от корупционерите в Москва.
И литият се изплъзна
Не само ядрената енергетика се оказа недостъпна за руските интереси. Пропадна и амбицията на дъщерната компания на „Росатом“ – Uranium One – да придобие дял в разработването на литиевото находище Толиляр.
Още през 2021 г. руснаците възнамеряваха да инвестират 30 милиона долара за 15-процентен дял в проекта. След международните санкции срещу Русия сделката беше прекратена, а находището премина под контрола на аржентинската индустриална група Techint.
Това не е дребен детайл. Аржентина е част от така наречения „литиев триъгълник“ заедно с Боливия и Чили – регион, който държи огромна част от световните запаси на стратегическата суровина, жизненоважна за батериите и електромобилите.
Остава ли поне Боливия?
След като вратите в Аржентина се затвориха, „Росатом“ насочи вниманието си към Боливия. Но и там нещата вече не изглеждат толкова сигурни. Новото правителство на президента Родриго Пас Перейра обяви проверка на договорите, подписани с руската компания, докато същевременно започна сближаване със САЩ.
Така Москва рискува да загуби още една важна позиция в Латинска Америка.
Историята с Аржентина е поредното напомняне, че гръмките приказки за руско глобално влияние все по-често се сблъскват с политическата и икономическата реалност. Оказва се, че когато държавите имат избор между технологии, инвестиции и предвидимо партньорство или зависимост от страна, която е под тежки международни санкции, изборът става изненадващо лесен. Дори за Кремъл това вече започва да прилича на неприятна закономерност, а не на временен дипломатически инцидент.
