Войната между Съединените щати и Иран навлиза в петия си месец, а единственото сигурно нещо в нея е несигурността, която Доналд Тръмп поддържа съзнателно. След разпадането на меморандума за разбирателство, който трябваше да спре боевете и да отвори път към мирно споразумение, американските удари по Иран продължават с методичност, наподобяваща разчистване на терен преди нещо много по-голямо.
Последните серии бомбардировки не са насочени към случайни цели. Американските военни удариха ирански противовъздушни системи, брегови радари, обекти за ракети и дронове, както и малки плавателни съдове. Според трима американски служители, пожелали анонимност, това са така наречените „подготвителни операции“ — унищожаване на иранските отбранителни способности, в случай че Белият дом реши да пристъпи към нещо по-амбициозно. Или казано по-директно: разчистване на пътя, преди булдозерът да мине.
Остров Харг и планината с радиоактивни изотопи
Сред опциите, поставени пред Тръмп от неговите съветници, са разширяване на въздушните удари, изпращане на сухопътни части за превземане на остров Харг — през който преминават около 90% от иранския петролен износ — както и бомбардировка на подземния комплекс „Пикакс Маунтин“, свързан с ядрената програма на Техеран. Сателитни снимки показват продължаващо строителство на обекта, което експертите тълкуват като нарушение на юнското примирие от страна на Иран.
Самият Тръмп не спести драматизма. „Ще извадим Пикакс Маунтин“, заяви той в интервю за Salem Radio Network, а по-късно уточни пред Fox News, че сухопътна операция за превземане на Харг е малко вероятна, но остава на масата — при това вероятно ще бъде поверена на „друга държава“, тъй като американски войски по суша там не се виждат желаещи. Ислямистката диктатура в Техеран явно не е единствената, която предпочита да води война чрез посредници.
Военният министър Пийт Хегсет, според сведенията, е сред най-настоятелните гласове за ескалация в администрацията. Насреща стои самият Тръмп, който продължава да заявява, че предпочита дипломатическо решение — заявление, което звучи все по-кухо всеки път, когато Иран откаже да предаде ядрения си материал и да освободи трафика през Ормузкия проток.
Защо Иран продължава да се съпротивлява въпреки тежките удари?
Въпреки понесените тежки загуби от началото на кампанията на 28 февруари, Техеран запазва значителен капацитет за дронове и ракети и продължава да атакува преминаващи танкери, както и съседите си в Персийския залив. Именно контролът над Ормузкия проток — през който минава около една пета от световния добив на суров петрол — се превърна в основния коз на иранския режим. Дори с унищожен конвенционален флот, Техеран може да продължи да заплашва търговското корабоплаване с дронове и ракети. Самият Тръмп не пожела да удари смазващо Иран и даже се скара няколко пъти на Израел, че бие твърде силно и целта на войната не е унищожаване, а подчиняване на ислямистката страна.
Американските сили вече прилагат нещо близко до блокада: край остров Харг бе неутрализиран танкер под флага на Кюрасао, след като игнорирал многократни предупреждения при опит да достигне ирански пристанища. Резултатът — 2 ракети „Хелфайър“ в комина на кораба и той е приключил с движението на собствен ход.
В южноиранските градове Раск и Чабахар пък бяха съобщени експлозии, след като центърът за морски контрол на пристанище Чабахар бе поразен при нов удар.
Реторика срещу реалност
Тръмп нарече иранския режим „утайка“ и „болни хора“, което е направо меко казано за режим, койтое е с аналогична идеология и поведение на Талибаните, Ал Кайда и ИДИЛ и отхвърли всякаква идея, че меморандумът за „разбирателство“ все още е в сила. Аналитици от рода на бившия служител в Пентагона Имран Байуми съветват да не се приема буквално всяко изявление на президента в социалните мрежи — разговорите в Стаята за ситуации, по думите му, изглеждат доста по-различно от постовете онлайн, с които по всичко изглежда, че цели борсови спекулации. Тръмп многократно е заплашвал Иран с ескалация, а след това многократно се е отдръпвал от най-сериозните си заплахи, което поставя основателния въпрос доколко настоящите намерения за Харг и Пикакс Маунтин са реална подготовка, а не поредната демонстрация на сила пред камерите и побутване на индексите в желаната посока, в избрания момент.
Каквото и да последва, едно е сигурно: докато диктатурата в Техеран продължава да отказва компромис по ядрената си програма и да задържа под напрежение един от най-важните морски пътища в света, вероятността от нова, по-мащабна конфронтация расте с всеки изминал ден на реторика и подготвителни удари.
