Пентагон разглежда различни варианти за военна операция срещу Куба, включително възможността за десант с хиляди военнослужещи от 101-ва въздушнодесантна дивизия. Това съобщава CBS News, позовавайки се на американски представители, според които подобни сценарии се обсъждат от седмици, но окончателно решение все още не е взето.
Според информацията, повод за нарастващото напрежение са разузнавателни данни, че кубинските власти са придобили над 300 безпилотни летателни апарата. Вашингтон смята, че те могат да бъдат използвани за атаки срещу американската база в Гуантанамо, военноморски кораби и дори цели във Флорида.
Американският министър на отбраната Пийт Хегсет още през юни предупреди, че придобиването на въоръжение, което представлява заплаха за сигурността на САЩ, може да доведе до силов отговор.
Защо операцията засега остава само на масата?
Американски представители признават, че непосредствена военна намеса е малко вероятна. Основната причина е възобновеният конфликт с Иран, който ангажира значителна част от военните ресурси на САЩ. Затова администрацията на Доналд Тръмп засега продължава да оказва силен икономически и дипломатически натиск върху комунистическата тирания в Хавана.
Държавният секретар Марко Рубио заяви, че Вашингтон би предпочел Куба да бъде управлявана от технократско правителство, способно да проведе реформи и да изведе страната от дългогодишната икономическа разруха. Според него сегашното ръководство продължава да поддържа „морално фалирала марксистка идеология“ и упражнява пълен контрол върху обществото.
Натискът върху режима вече е в ход
След завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом отношенията между Вашингтон и Хавана рязко се влошиха. Куба отново беше включена в американския списък на държавите – спонсори на тероризма, а през януари 2026 г. президентът обяви извънредно положение заради заплахата за националната сигурност и наложи енергийна блокада на острова.
Последиците не закъсняха. През май кубинските власти признаха, че електроенергийната система на страната се намира в критично състояние, което допълнително задълбочава икономическите проблеми.
Междувременно директорът на ЦРУ Джон Ратклиф посети Хавана, където заяви, че САЩ са готови да разширят сътрудничеството, ако Куба предприеме фундаментални политически и икономически реформи.
Според публикация на The Wall Street Journal администрацията на Тръмп си поставя за цел смяна на червените тирани в Куба до края на 2026 година.
„Президентът“ на Куба Мигел Диас-Канел отхвърли всякакви призиви за отстъпление и заяви, че страната ще се съпротивлява при евентуална американска военна намеса. По думите му Куба е готова да защитава своя суверенитет дори с цената на въоръжена съпротива.
Важно е да се отбележи, че към момента няма официално решение на Белия дом за започване на военна операция. Информацията се базира на публикация на CBS News, която цитира неназовани американски представители, а самите източници определят евентуален десант като един от разглежданите варианти, а не като вече взето решение.
