Докато новините по света са залети от репортажи за Газа, един друг регион, потънал в нечувана хуманитарна катастрофа, остава почти напълно игнориран. Град Ал-Фашир в Судан, с население от близо един милион души, включително бежанци, е под обсада от т.нар. „Сили за бързо реагиране“ (СБР) – паравоенна групировка, отличаваща се с изключителна жестокост. Жителите на града са изправени пред заплаха от физическо изтребление, а хуманитарната ситуация е толкова тежка, че според докладите на ООН хората умират от глад с десетки на ден. Защо обаче тази трагедия не намира място в заглавията на световните медии?
Гражданската война в Судан: Кратка предистория
Судан е страна с дълга история на конфликти. Някога единна държава, през 2011 г. тя се разделя на две – Судан и Южен Судан. Двете държави продължават да имат напрегнати отношения, а вътрешните конфликти в Судан не стихват. През 2018 г. дългогодишният диктатор Омар ал-Башир е свален от власт след военен преврат. Властта преминава към т.нар. „Преходен съвет“, но вместо стабилност страната потъва в още по-дълбок хаос.
Сред ключовите играчи в този конфликт са „Силите за бързо реагиране“, които произлизат от опълчението „Джанджавид“ – групировка, известна с жестокостите си по време на конфликта в Дарфур. През април 2023 г. СБР влизат в открит сблъсък с правителствените сили, след като последните се опитват да ги интегрират в редовната армия. Този конфликт ескалира в кървава гражданска война, която продължава и до днес, като провинцията Дарфур, и по-специално град Ал-Фашир, се оказва в епицентъра на насилието.
Ал-Фашир, столицата на провинция Дарфур, е обграден от СБР, които са отрязали всички пътища за достъп до града. Около него има мрежа от лагери за бежанци, които са били атакувани от СБР, а оцелелите са потърсили убежище в самия град. Вътре ситуацията е катастрофална: няма електричество, няма чиста вода, няма достатъчно храна. Хората ядат дори черупки от фъстъци, защото няма нищо друго. Според ООН, градът е в състояние на „абсолютен глад“, а смъртността от недохранване и липса на основни ресурси е ужасяваща.
Въпреки наличието на летище, което би могло да служи за доставка на хуманитарна помощ, нищо не се прави. За разлика от Газа, където хуманитарните доставки, макар и ограничени, все пак достигат, в Ал-Фашир няма нито международна подкрепа, нито медийно внимание. Докато в Газа се изсипват тонове храна, често ненужна или разпилявана, в Ал-Фашир хората умират от глад, без светът да забележи.
Защо светът мълчи?
Причината за липсата на интерес към Судан е многопластова, но един от ключовите фактори е медийната пристрастност. Докато конфликтът в Газа привлича вниманието на световните медии, Судан остава на заден план. Фразата „No Jews, no news“ („Няма евреи, няма новини“) сякаш намира потвърждение в тази ситуация. Газа е „продаваем“ информационен продукт – конфликтът там се вписва в определени политически и медийни наративи, докато Судан, с неговата сложна и далечна история, не успява да привлече вниманието на „прогресивното човечество“.
Филмът на Sky News, озаглавен „Inside the Sudanese City Where No Filming Is Allowed“, разкрива ужасяващата реалност в Ал-Фашир. Той показва сцени на пълен ад – хора, които ядат отпадъци, пазари, които стоят празни, и напълно разрушена инфраструктура. Въпреки това филмът не е получил широка популярност, защото за да го откриете, трябва специално да го потърсите. За разлика от репортажите за Газа, които „изскачат“ автоматично в новините, Судан изисква усилия, за да бъде забелязан.
Сравнението с Газа
Според официалните данни на ООН, в Газа няма регистриран „глад“ в техническия смисъл на думата. За периода на конфликта там са доставени над 1,5 милиона тона хуманитарна помощ. В Ал-Фашир дори малка част от тази помощ би спасила хиляди животи, но подобни усилия липсват. Докато в Газа има сцени на разпиляване на храна, в Ал-Фашир хората нямат дори основни продукти, за да оцелеят.
Международната общност също проявява двойни стандарти. Докато за Газа се организират протести и демонстрации, за Судан няма нито един подобен акт на солидарност. Нито една голяма медия, нито една правителствена институция не поставя Судан в центъра на вниманието. Дори организации като Световната здравна организация (СЗО) изглежда са по-загрижени за други региони, докато в Судан избухват епидемии от холера поради липсата на чиста вода и канализация.
Трагедията в Ал-Фашир и Судан като цяло е пример за това как светът избира на какво да обърне внимание и за какво да си затвори очите. Докато жертвите в Судан наближават един милион за по-малко от две години, световните медии и общественост продължават да се фокусират върху други конфликти, които са по-„продаваеми“. Ал-Фашир е символ на забравените кризи, които не попадат в обектива на камерите, защото не отговарят на определени политически или медийни интереси. Докато хората там умират от глад и насилие, светът мълчи. Въпросът е: ще се промени ли някога тази несправедливост?
По текст на Сергей Ауслендер – израелски военен журналист.
