Най-сетне! След месеци на стратегическо лутане и половинчати мерки, Вашингтон направи единственото логично нещо, което може да постави фанатиците в Техеран на колене: Пълна морска блокада. От 13 април 2026 г. правилата на играта се промениха. Вече не става въпрос за дипломатически совалки, а за икономическо задушаване.
1. Времето вече не е съюзник на моллите
Досега режимът използваше преговорите като параван, за да прегрупира силите си и да продължава износа на „кървав“ петрол. С въвеждането на тоталната блокада по цялото иранско крайбрежие, САЩ най-после спряха часовника на аятоласите.
Без внос и износ, парите ще свършат по-бързо, отколкото моллите могат да цитират средновековни текстове. Когато няма долари за заплати на главорезите от КСИР и когато продоволствената криза почука на вратата, лоялността на режима ще се изпари. Гладният народ е по-опасен за Техеран от всяка крилата ракета.
2. Къде са репарациите? Сметката, която Вашингтон не смее да представи
Докато блокадата е отлична тактическа стъпка, САЩ все още проявяват странна срамежливост по въпроса за финансовото възмездие. Войната не е безплатна и Иран трябва да плати за всеки разрушен живот и всяка изгорена капка гориво в региона.
Мирното споразумение не трябва да бъде просто „спиране на огъня“, а капитулация с ценоразпис:
- $20 милиона за всяка изстреляна иранска ракета.
- $1 милион за всеки пуснат дрон.
- Пълно обезщетение за пострадалите корабособственици в неколкократен размер на щетите.
- Военни репарации за САЩ и Израел за разходите по принудителното озаптяване на този ислямистки режим.
Иран трябва да разбере, че агресията е най-лошата възможна инвестиция. Числата са примерни, но идеята е ясна.
3. КСИР – Терористи по дефиниция и по закон
След като Техеран стреля безразборно по целия регион – от Израел до Йордания и Оман – вече няма място за дебат. КСИР (Корпус на Стражите на Ислямската Революция) са терористична организация. САЩ и международната общност трябва да поставят ултиматум: всяко бъдещо споразумение трябва да включва обявяването на КСИР за престъпна структура от самия Иран и започване на наказателни дела срещу всеки един ней член. Тези хора не са военни, те са държавни терористи. Мястото им не е в казармите, а в затворите или пред международен трибунал.
4. Не на „милостта“ към агресора
Иранският режим се опитва да хленчи за „хуманитарни последствия“, докато в същото време изисква репарации от съседите си. Това е връх на наглостта. Единствените репарации, които трябва да се обсъждат, са тези, които Иран дължи на цивилизования свят.
Блокадата трябва да остане в сила, докато и последната центрофуга не бъде раздробена на скрап и докато и последният цент дълг не бъде преведена по сметките на жертвите на иранската агресия.
Блокадата е началото на края. Но за да бъде този край окончателен, САЩ трябва да спрат да се държат като кредитори, които се притесняват за длъжника си. Време е за желязна хватка и финансово заличаване на терористичната машина на аятоласите. Когато джобовете им са празни, а небето им е блокирано, преговорите ще станат много по-лесни.
Автор: Георги Борисов
Първите две части можете да прочетете тук:
1. Войната, която САЩ „губят“ от глупост
