Докато светът наблюдава поредния пламнал конфликт в Близкия изток, едно нещо става болезнено ясно: Вашингтон е забравил как се печели война. Днешната администрация, натъпкана с персонажи, чието място е по-скоро в психиатрична клиника или в руското разузнаване, отколкото в Ситуационната зала, превърна най-могъщата армия в света в беззъбо плашило.
1. Кадровият разпад: Циркът на „откачалките“
Всичко започва от върха. Когато начело стои непредсказуема фигура като Тръмп, заобиколена от хора със съмнителен интелект и още по-съмнителна лоялност, резултатът е стратегическа парализа.
- Разузнаването: Поверено на лица, които открито флиртуват с диктатори като Путин и Ким Чен Ун.
- Пентагонът: Окупиран от телевизионни водещи с капацитет на аквариумна рибка и заместници като Елбридж Колби – „путинистът“, който изглежда работи повече за интересите на Москва, отколкото за тези на свободния свят.
С такъв екип САЩ не планират победа; те планират следващото си телевизионно шоу, докато светът гори.
2. „Възпитателна“ плесница вместо „Саблен удар“
Основната грешка е в доктрината. Срещу Иран, Вашингтон действа по модела на Югославия (1999) – като строг, но нерешителен родител, който пляска детето по задника и се надява то да спре да прави бели.
В Югославия НАТО си игра на война почти месец без резултат. Едва когато решиха да спрат с дипломацията и започнаха да сипят касетъчни бомби, когато А-10 направиха сръбските танкове на „цедки“ и когато „случайно“ изчезна оперативният щаб под китайското посолство, Милошевич разбра езика на силата.
Вместо това, срещу Иран трябваше да се приложи моделът от Ирак (1991/2003): пълно обезглавяване на режима. В Ирак никой не питаше за „хуманитарни паузи“. Там се късаха глави. Срещу моллите обаче САЩ се държат, сякаш се страхуват да не разместят тюрбаните на аятоласите, вместо да им скъсат шалварите.
3. Списъкът на пропуснатите възможности (Грешките)
Ако искаш да поставиш на колене един теократичен режим, не му пращаш ноти. Ти го изолираш и го оставяш на тъмно и гладно. САЩ се провалиха фатално в следните точки:
- Липса на тотална блокада: Иран продължава да диша през море и суша. Трябваше да има нулева пропускливост – нито един барел петрол навън, нито една стока навътре.
- Инфраструктурна амнезия: Защо пристанищата на Иран още стоят? Защо мостовете са здрави? Техеран трябваше да бъде логистичен остров, откъснат от провинциите си.
- Островите в Персийския залив: Трябваше да бъде даден 168-часов ултиматум за пълна евакуация. След това? Пълно заличаване по модела на Газа. Ако се движи и не е американско – става на пепел.
- Енергиен апокалипсис: Рафинериите и ТЕЦ-овете трябваше да бъдат първите мишени. Режимът се крепи на ресурси. Върнете ги в каменната ера – на дърва, въглища и свещи – и вижте колко дълго ще оцелеят фанатиците им.
- Килимните бомбардировки: Когато ползваш евтини, неуправляеми бомби, но засипваш с тях площ, от която не остава нищо, ефекта е изключително впечатляващ и вразумяващ. За момента не сме видели нито една такава.
4. Езикът, който Техеран разбира: Око за зъб
Дипломацията с терористи се води през мерника на снайпера. Правилата трябваше да бъдат прости:
- За всяка иранска ракета – един изпепелен ТЕЦ.
- За всеки удар по петролен танкер – една заличена рафинерия.
Израел показа как се прави, когато изпрати петролните складове на Техеран в небето и канализацията на града експлодира от течащо гориво. Тогава улиците горяха, а моллите трепереха. Но вместо да аплодират този подход, Тръмп и неговата банда „некадърници“ се разсърдиха, защото някой друг показа топки.
5. Крайната цел: Страх и разпад
САЩ трябваше да обявят ясно: няма червени линии. Трябваше да се говори за ядрено оръжие, за сухоземна инвазия и за пълно изтребление на терористичните структури на КСИР (Гвардейците на революцията) и Басидж.
Моллите не трябва да се страхуват от американските самолетоносачи. Те трябва да изпаднат в ужас от собствения си народ. Когато няма вода (защото за всяко ударено съоръжение в региона САЩ трябваше да изтриват по 20 язовира в Иран), когато няма ток и когато Персийската империя е заплашена от разпад на етнически държави, народът сам ще помете аятоласите.
Ако САЩ искат да останат хегемон, трябва да спрат да се държат като социални работници и да започнат да се държат като завоеватели. Или изтриваш мракобесния режим от картата, или се прибираш у дома и оставяш възрастните (Израел) да си вършат работата.
Автор: Георги Борисов
